За благотворителността и човека

Какво всъщност е благотворителността? Според дефиницията в Уикипедия това означава „събиране на материални блага или пари с цел подпомагане на хора в лошо материално състояние“. Но това изказване е колкото сухо толкова и неизчерпателно за самия процес на това висше правене на добро. Тъжното е, че ако попитам някой добродушен минувач по улицата, майка си или дори себе си, никой от нас няма да може да даде описание на думата, кеото поне малко да се доближава до сърцевината на значението й. А може би пък не? Чисто и просто, ясно и лаконично- благотворителност означава да правиш добро.

В своето ежедневие се сблъскваме с достатъчно възможности да направим добро. До болка са ни познати напрегнатите студенти или безработни, стискащи в ръка папка с поредния случай на Алцхаймер, различни счупвания и т.н., горещо молейки ни да се подпишем от свое име да дарим пари за … някой си Косьо. Недалеч от нас са и различните кампании за даряване на дрехи, книги или всякакъв вид доброволчески труд- само в училището ни почти всеки месец някой клуб провежда такива проекти. Дори само ходейки по улицата и подминавайки всички молещи за някаква подкрепа, от нас просто винаги се очаква да помогнем. Просяците по улиците, гледащи ни с примес от (престорена) тъга и настоятелност или раздавачите на рози и картички, продаващи тези неща на изключително завишената цена от над 5 лв., магнит за всички татковци и любовници, искайки да докажат колко са велики и колко е голям джобът им. Ние сме както душевно,така и егоцентрично свързани с благотворителността.

Друг често срещан феномен е вялото изказване на участниците в благотворителни кампании: „Е, нали е хубаво за CV-то ..“ и бързото допълнение „…т-така де, добре е и за хората в неравностойно положение“. Дори да не искат да си го признаят, някои от нас се включват дейно в организации като БМЧК или клуб Интеракт, които често правят проекти в тази област, с целта да си спечелят преимущество за университети и бъдещи работодатели.Често, когато даваме стотинки на просещите по тротоара само защото денят ни е бил лош или искаме да се чувстваме поне малко по-добре за себе си, ние правим добро, служейки най вече …да, на себе си. Но по какъв начин? Въпросът наистина е дали с това „добро“ дело служим на душата си или просто избираме да галим егото си и да трупаме „жизнен“ опит, за да се хвалим по-нататък с него?

Благотворителността е красив, но и объркващ и сложен процес. Не говоря само за набавянето на всичките чинийки и чашки и целия ден, който отива в правене на храна, събиране на милостиня, извеждане на кучета, говорене със стари хора, обясняване за различни заболявания на минувачи, които не искат да слушат, цялата работа в екип и организацията на събитието- само с тях това би била най-обикновена комбинация от събитиен мениджмънт и заразителен ентусиазъм. Това, което прави този процес неповторим, са намеренията на хората в него. Това е борбата между скептицизма на някои дарители и чистата отдаденост на много от доброволците; лепването на онази приканваща усмивка на лицето, която трудно може да се постигне от някого, за когото това е чисто и просто загуба на време. Това е чудото в сърцето на грубия нещастник, псуващ безмилостно бабички по улицата всеки друг ден, изведнъж да се е загнездило едно желание да бъде полезен на обществото и да направи нечий ден по-слънчев:

Ако той се опитва достатъчно упорито, ако се усмихва достатъчно убедително, ако направи поне някакво усилие, то намеренията му до някаква степен са чисти.

Затова в повечето случаи хората, участващи в такива събития, няма как да са лоши.Та те просто искат да нахранят децата от дома в село, чието име не знаят, да съберат пари за реновиране на някоя болница или да нахранят бездомни кученца- изобщо да направят онова, което министерството, близките им или Господ не са направили. В един миг човек осъзнава, че не прави това дело просто за да може то да мине или да му послужи като записано някъде. Разбирате ли, няма такъв вариант. Никоя благотворителна организация не би могла да бъде истински успешна, ако за нея работи някой безсърдечен бележкар: в самата идея на осъществяването на една цел се корени сърдечният ентусиазъм и добрата воля. Винаги може да се каже кога човек прави нещо искрено и чистосърдечно и при такива проекти това ясно си проличава в резултата от тях. Бидейки част от нещо такова, човек има правото да признае първо пред себе си, че после и естествено пред хората в нужда и в последствие пред всички институции, че е не само човек, но е и човечен.

Радва ме ентусиазмът на всички хора, поне опитали се да бъдат част от такава кауза. Радвам се да виждам безплатен труд за душата, радвам се да гледам как хората раздават пари, усмивки и спират да бъдат част единствено и само от своя живот. Радвам се и на хубавото време, качествената бира, добрата храна и световния мир. Четири неща, които човек несъмнено ще смята за постижими, щом види пропадналия чалгаджия от третия етаж да продава лимонада на щанд със знак на благотворителна кампания.

Истината е, че всички сме колкото различни, толкова и болезнено еднакви. Като човеци, една от малкото дейности, които ни го показват, (наред със секса и мечтите разбира се… шегувам се!) е благотворителността. Така че сърдечно призовавам всички да опитат- не ви трябва много, само да бъдете човек.

Мина Илиева

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s