София Прайд 2016

Юни месец е характерен преди всичко с тегавото, пренаситено с класни и проекти завършване на учебната година. Но освен това, юни е първият месец на лятото, предвещаващ дълъг период на губене на времето, пътуване по света и у нас, излизане с приятели и дори учене. Това, което малко хора знаят за този месец, е че юни официално е месецът на прайда. Месецът на любовта, която е еднаква и достъпна за всички. Месецът , в който различията не се сочат с пръст и съдят, а отпразнуват. Месецът, в който можеш да изразиш гордостта си, от това, че си различен.

А в България не е много лесно да си различен: било то заради архаичните възгледи на по-голямата част от обществото, било то защото някои хора отговарят с агресия на това, което не разбират. Защото те грози реална опасност от побой, ако дръзнеш да не си като другите. Защото да намериш друг като теб в такова общество е много трудно. Защото тук никой и нищо не ни насърчава да бъдем себе си, дори това да значи да плуваме срещу течението.

Затова всеки, който е достатъчно смел и упорит да отстоява себе си, заслужава признание.

Затова и прайдът като събитие, което прави точно това, им а нужда да бъде отразен от нас.


4 неща, които не знаем за прайда

1. Какво е прайд?

Макар че по дефинция прайд дефинира група на лъвове, които живеят заедно, в този случай не става дума буквално за това (метафорично обаче- може би). Прайдът обикновено се използва да опише парадите и шествията на ЛГБТ+ обществото, с които то изрязява радостта и гордостта си от различната си сексуална и/или романтична ориентация, или полова идентичност. Практически тези шествия служат да покажат на обществото за същестуването на такива идентичности и да го призоват към толерантност и зачитане на човешките права.

Първият прайд в света бил проведен на 28-ми юни 1970-ма като годишнина от бунтувете в Стоунуол. На същата дата през 69-та полицията на Ню Йорк нахлула в бар Стоунуол, известен гей бар, и провела насилствена акция срещу посетителите му. Това предизвикало остра реакция измежду обществото на гейовете, лесбийките, транссексуалните и други хора с нетрадиционна идентичност и те се организирали в протести, осъществявайки обрат в движението за равенството на правата си.

В София прайд парад се организира от 2008-ма.

2. Противници на прайда

Някои от вас вероятно вече са спряли да четат статията, други сигурно вече клатят глава и си казват „пак ли тия педали бе, кво търсят в училищно списание“. Подобно отношение срещат и организаторите на прайда в България, ако не и по-зле. И наистина, тази година няколко политически партии и организации са поискали това „сборище“ да бъде „забранено“, твърдейки, че то „заплашва традиционните български ценности, морала, добрите нрави“ и е „провокация срещу семейството“. Също така, според тях това събитие искало да „наложи хомосексуалността като норма на поведение, едва ли не задължителната норма на поведение“.

Първият гей парад през 2008-ма е нападнат от скинари, неонацисти и националисти, които успяват да хвърлят по участниците коктейл Молотов, заради което са арестувани 88 души. Поради опасността от нападения, маршрутът никога не се обявява предварително. През 2011-та за охранители са похарчени близо 5000лв от дарения. Въпреки това всяка година има инциденти, и то не само по време на прайда и властите взимат крайно малко мерки, за да предотвратят престъпления от омраза. Това ли са „традиционните български ценности“? Всеки човек с различна ориентация, направил никому нищо, да бъде нападан и бит, заради начина, по който се е родил?

3. А защо няма стрейт прайд?

За да се отговори на този въпрос, първо трябва да зададем въпроса „Защо гей обществото има нужда от парад?“ Отговорът е колкото прост, толкова и сложен за обяснение. Прайд има, за да се предоставят на изолирани, отритнати от семействата си хора разбиране, подкрепа и общество, към което да принадлежат. Тези паради освен това дават шанс на ЛГБТ+ обществото да разкаже за проблемите си и да потърси тяхното разрешаване. Фирми и организации имат възможността открито да подкрепят прайда, по този начин призовавайки към съпричасност към проблемите, с които тези хора се сблъскват. И най-вече това събитие цели да покаже за различните самоличности, които човек може да има. По повод това, някои хора биха казали, че децата не трябва да знаят такива неща от ранна детска вързаст. Други казват, че това ще им повлияе и те сами ще станат „такива“. Но ако един родител наистина иска най-доброто за детето си, то той ще се постарае то да знае всичко за света, в който живее. А ЛГБТ обществото е и винаги е било част от реалния свят. От друга страна, ако родителите си премълчат, това дете ще се сблъска с концепцията на хомосексуалността след няколко години в училище или на детската площадка, където някое по-голямо дете ще обиди някого с „педал“. В най-добрия случай, детето веднага ще попита мама или тате за значението на тази дума. В най-лошия детето ще започне като папагал да повтаря тази обида, по този начин несъзнателно създавайки си негативна представа за нещо, което просто не разбира. Именно по този начин, гей парадите карат хората да мислят, разширявайки хоризонта и мирогледа им.

Затова сигурно можете и сами да си отговорите на въпроса „А защо няма хетеросексуален прайд?“. Защото всички знаят за същестуването на хетеросексуалността, никой не дискриминира срещу стрейт хората, и неонацистки групи не нападат хора само защото изглеждат хетеро. Защото хетеро парадът е навсякъде всеки ден.

4. София Прайд Филм Фест и София Прайд Арт Седмица

Прайдът отпразнува не само различието, но и изкуството, което то поражда. Затова освен самото шествие се провеждат два своеобразни фестивала- Sofia Pride Film Fest и Sofia Pride Art Week. На филмовия фестивал се показват най-новите филми с ЛГБТ тематика от цял свят. А за арт седмицата се организират различни изложби, като тази година има две фотографски изложби- едната за гей мюсюлмани, другата- за пола като спектър.

За финал искам да кажа, че майка ми беше силно против да пиша за прайда. И питам аз, защо в 21-ви век това трябва да е тема табу? Според едно скорошно проучване, всеки трети българин „не приема хомосексуалните“. А вие какво мислите, така ли трябва да е?

Искрено се надявам някой ден България да е по-толерантна към всички свои рожби, но… Предполагам, че промяната започва с нас.

Яна Стойкова

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s