Добро

Слагам това заглавие с риск някои от вас да прелистят на следващата страница. Надявам се обаче да прочетете поне увода. Днес ще пиша за нещо по-различно, още афектирана от наскоро случили се събития, излъчени по новините или запълнили заглавните страници на вестниците. Или пък точно обратното – незасегнатите теми, заслужаващи внимание. Ще се впусна в неособено дълбоки разсъждения, тъй като не ми се иска да засегна някого. Под моя критика попада в тази статия думата “добро”. Зачудих се за около 7,8 секунди дали да не я определя като понятие или термин, но стигнах до светкавичното заключение, че всеки ползва думата за щяло и нещяло. Затуй “добро” е просто дума.

Двадесет и първи век. Векът на електронната музика и “Кока-кола” в пластмасово шише от литър двеста и петдесет, векът на мобилизацията и “Пълна промяна”. И във времена на прогресираща техника и безпредметно споделяне на мнения в социалните мрежи думата “добро” е част от изрази като “добра игра, брат” или “добра бира”. Използваме “добро” (и всичките му производни) даже и по инерция:

Отивам сутринта до пекарната при пети вход. Реших, че ми се яде баничка. Усмихвам се на продавачката и казвам: “Здравейте!”, тя ми отвръща с “Добро утро”. И си викам на акъла – кое му е доброто? Всеки ден тъй се поздравяваме и тъй ни отговарят. А знае ли човек на другите какво им е и дали им е добър денят? На мен ми изгоря скарата, та не можах филийката да си опека. На жената, с която всяка сутрин се разминавам, докато тя си пуши цигарата пред блока, може да й е гръмнала кафеварката. А на ватмана може да му се е счупила самобръсначката. И много по-лоши и страшни неща може да са се случили на хората, които срещаме всеки ден, но тях няма да ги изброявам.

И така чрез прекомерната й употреба, думата губи своето значение.

Но нека спрем със смисъла на думата. Нека създадем няколко примерни ситуации:

Седиш си ти в рибния ресторант на ъгъла на улицата, хапваш цаца и пиеш бира, докато гледаш Английска висша лига (примерно). Идва тогава някаква котка, започва да мяука жално. Ти от “добро” сърце й даваш една рибка.

Тя я изяжда и се приближава, искайки да и метнеш още нещо. Ти пак й даваш, защото си толкоз “добър” или просто глупав. И проклетата котка ще ти скочи на пейката и ще ти гепи направо от пластмасовата чиния храната. Да извадим поука: недей бъди твърде добър, да не ти искат пак услуга!

И сега ще кажете: “Ама нали като направя добро, то ще се върне”. Хубаво, де! Айде тогава да разгледаме още една случка.

То май беше виц. Ама на мене хич ми не е бил смешен. Хайде започвам:

Качва се стара жена в автобуса, недовиждаща вече и мъкне две тежки торби (да речем, че действието се развива в бургаския автобус 211, важно да се отбележи – претъпкан). Та качила се женицата още от спирка “Меден рудник”, с цел да стигне до поликлиниката, където работи личната и лекарка, ама нямало къде да седне. Едвам, едвам видяла един младеж и го помолила да й отстъпи мястото. Той я попитал: “Ти като си била млада, отстъпвала ли си на възрастните?”. “Разбира се!” – гордо отвърнала тя. А младежът рекъл: “Точно защото си ставала, сега си уморена”. Тук свършва вицът – хахаха!? Но аз ще довърша историята: И с блуждаещ поглед бабата намерила място за сядане чак към Новата поща, но понеже сядала бавно и се чудела къде да ги дене тез торби, си изтървала спирката. Трябвало да слезе по-късно, да пресече, като едвам не я блъснала кола, да чака на студа, да даде левче за нов билет и да иде до кабинета, само за да разбере, че личната й лекарка си е тръгнала.

Оттука следва, че няма ненаказано добро. Ама ние пак сме си оптимисти. Нали в песента на Богдана Карадочева се пееше – ако зад всяко добро същество, застане поне по още едно. Ама тъй светът ще се превърне в анимационното филмче “Плодчетата” , всички ще са добри и мили, весели и готови да помогнат.

Иска ми се да вярвам, че в днешно време има добри хора, че зад всяко добро дело ще ни очаква малка награда. Обаче сме толкова превзети от модерното и иновационното, че и животът ни е заприличал за “Сделка или не”. Не си сигурен дали след добрината не те чака я пакет с ориз, я мрежа с портокали.

Да не си помислите сега, че не вярвам в доброто или пък, че критикувам всички наред. Глупости! Просто съм убедена, че не съществува ненаказано добро, тъй че внимавайте. И да бягате, и да се криете, все ще ви застигне проклетото му добро.

Мисля да затворя темата и в заключение ще кажа, че Земята се върти и ние с нея. От толкова милиарди години на човечеството явно му се е завило свят и все не може да облече “доброто” с лицевата му страна.

Точка.

Елина Венкова

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s