Коледните базари в НЕГ

За благотворителността и защо тя има значение.

Около Коледа през учебната 2015/2016-та година в училище бяха проведени две прекрасни инициативи- Коледният базар на 10-ти клас и този на 8-ми и 10-ти Г клас. Те ни предложиха кулинарни шедьоври, прекрасни коледни картички и повод да се усмихнем. За да разберем повече се свързахме с главните „виновници“ за тях.

За базара на 99′ говорихме с Деси Величкова, Ники Маринов и Марго Ганчева:

1. Защо инициирахте този проект?

Ники: Нещо като традиция е в Немската 10-ти клас да организират такъв базар, както е за Фашинга с 11-ти клас.

Деси: Първоначалната ми мотивация да се захвана произлезе от това, но от друга страна, имаше го и доста обичайното за мен желание да се помогне и редовния стремеж по това време на годината да бъдем по-добри.

2. Какво се надявахте да постигнете с базара?

Ники: Не сме максималисти. Още в началото си казахме „Ще дадем всичко от себе си, а колкото и пари съберем ще помогнем и това е важното.“

Деси: Това, което се надявах да постигнем, беше по-добра комуникация между отделните съвипускници, някаква обща цел, пред която да се обединим и да работим като екип и за мое щастие го постигнахме.

3. На кого дарихте събраните пари?

Деси: На СБАЛ по Детски Болести.

4. Бихте ли се занимавали с благотворителност в по-голям мащаб като пораснете?

Марго: Да, защото има много неща, които не ми харесват в света и наистина бих искала да променя, а смятам, че бих могла да помогна. Бих се насочила към неща, които са лични като например правата на животните и психични заболявания.

5. Как се чувствате, знаейки че сте помогнали на някого?

Ники: Чувството на удовлетвореност щом предадохме парите може да го познава само човек, направил същото. Въпреки всички трудности, през които минахме, и умората, която ни караше да сме на по няколко кафета, се усмихваш до уши, защото си част от един екип, помогнал за нещо добро.

6. Склонен ли е според вас обикновеният ученик да върши добро?

Деси: Разбира се, добротата не се ограничава само до хора, биещи ваксини на болни дечица в Африка; обикновено е в доста по-малки действия, показващи внимание и отговорност към околните- да споделиш линията си по време на тест върху подобни триъгълници с полузаспалия ти, неносещ своята линия съсед по чин, примерно.

Марго: Хората като цяло са склонни на добри дела, ако става дума за нещо лично, което те или близък човек са преживели. Според мен е много по-лесно да симпатизираш на нещо, което познаваш.

7. Как изглежда добрият човек? Какво прави той, за да си заслужи това определние?

Марго: Добро и зло са изключително относителни понятия. За мен добрият човек не позволява на проблемите си да замъгляват преценката му и да пречат на това да е справедлив с хората. за да заслужи някой това определение от мен, човек трябва да е състрадателен и да не е злонамерен.

Деси: Добрият човек е отговорен и внимателен към околните. Действията са индивидуални, няма как да бъде посочено нещо конкретно – едни от най-добрите в ежедневието си хора, които познавам, не се занимават с някаква голяма благотворителна дейност; от друга страна, познавам изключително непасващи на определението ми за “добър човек” хора, които членуват в организации с благотворителни цели.


За базара на тогавашните 8-ми и 10-ти Г клас говорихме с Ралица Христова, Мария Боянова и Йоана-Мария Бочукова

1. Защо инициирахте този проект?

Ралица: Всъщност Мими започна инициативата в девети клас, тогава и ние разбрахме за Боянчо, но почти не участвахме в организирането на базара. Тази година обаче сякаш просто беше ясно, че трябва да продължим това и възнамеряваме заедно да го правим до 12 клас.

2. Какво се надявахте да постигнете с базара?

Йоана-Мария: Искахме да вдъхновим съучениците си с примера си и да ги направим съпричастни на каузата- да подпомогнем финансово семейството.

Ралица: Искахме да покажем на Боянчо и семейството му, че не са сами и винаги ще има добри хора, които да им помагат и че на Коледа наистина стават чудеса

3. На кого дарихте събраните пари?

Мария: Общо събрахме около 630 лева и дарихме тези пари на петгодишния Боян, момче със спинална мускулна атрофия, и на неговите родители, разбира се. С тях те закупиха специален поддържащ корсет за Боян, който го държи изправен, когато е навън.

4. Бихте ли се занимавали с благотворителност в по-голям мащаб като пораснете?

Мария: Да, определено. Напоследък се включих в още няколко доброволчески кампании и осъзнах, че това е едно от основните неща, с които искам и имам планове да се занимавам за в бъдеще. Благотворителната, доброволческата дейност са начин да промениш света към по-добро, говоря по-конкретно за България. Искам да започна оттук. Искам да видя родината си процъфтяваща и възнамерявам самата аз да допринеса за това.

5. Как се чувствате, знаейки че сте помогнали на някого?

Мария: Чувствам се удовлетворена от постигнатото и щастлива, че чрез помощта си зарадвахме това прекрасно семейство, горда, че имах възможността да бъда част от всичко това и вдъхновена за нови доброволчески прояви.

Ралица: Хубаво е да знаеш, че си направил нещо за някого, без той да е искал това от теб. Не мисля, че можем да сме истински щастливи, ако се интересуваме само от това ние да сме добре.

6. Склонен ли е според вас обикновеният ученик да върши добро?

Ралица: Разбира се. Точно учениците и по-младите хора според мен участват най-активно в благотворителни дейности. Всички сме съпричастни и състрадателни, но доста по-малко са хората, които ще станат и ще направят нещо по въпроса. Мисля, че ние сме тези хора.

Мария: Ние сме едно поколение, което е по-открито за новото и различното, по-толерантно и по-социално. Затова смятам, че повечето от нас са склонни и имат възможността да помагат. Когато сме заедно, сме силни и можем да постигнем много.

7. Как изглежда добрият човек? Какво прави той, за да си заслужи това определние?

Йоана-Мария: Добрият човек се познава по делата, а не се отличава по външни белези.

Мария: Според мен добрият човек не може да бъде разпознат по външни белези. Добрият човек прощава. Той е чистосърдечен, състрадателен, жертвоготовен, великодушен, щедър. Смятам, че всеки, който работи не в своя полза, а за доброто на колектива без да се надява на лични облаги, е добър човек

Ралица: Аз не съм много съгласна, че добрият човек не се отличава от останалите. Колкото и клиширано да звучи, вътрешната красота наистина се отразява на външната. Добрият човек е отзивчив и добросърдечен, дава на другите, без да очаква нещо в замяна и каквото и да прави, най-важното за него е да не наранява никого.

Яна Стойкова

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s