Медицината от сърце

Преди всичко е важно човек да е щастлив.

Реших да ви представя впечатленията от следването на едно слънчево момиче със сериозно занимание. Тя не е от студентите, които са попаднали случайно в потока от колеги. Когато тя говори за избора си, забравям, че е само на 19 години, защото просто от много време не съм срещал толкова убеден в избора си човек.

Родена в семейство на лекар и физик, тя сама избира своя професионален път и напълно осъзнато кандидатства в Германия, защото иска да изпита себе си.

Приета е още на първо класиране в най-реномирания университет в Бавария и не следва просто медицина, а мечтата си.


Здравей, представи ни се!

Здравейте! Казвам се Розария, преди по-малко от година завърших немската и вече следвам медицина в Мюнхен.

Рози, кога и как избра специалността си?

Ха-ха, може би този ще бъде един от най-баналните отговори, но е истина: исках да уча медицина още от малка и колкото и притеснени да бяха нашите от този избор, не успяха да ме разубедят. Има редица други професии, в които можеш да бъдеш не по-малко полезен за другите, но по време на практиката ми миналата ваканция в болница се убедих, че имено това е нещото, в което имам желание да се развивам.

Как ти се отрази промяната, бързо ли се адаптира?

При мен, за щастие, всичко мина много леко и безболезнено…. и честно казано, мисля, че това се дължи най-вече на личната настройка. Следването в чужбина е преди всичко собствен избор и аз тръгнах точно с тази нагласа, а на новото място и хора покрай мен гледам по-скоро като на възможност да опозная нещо различно и да развия себе си, отколкото като на пречка да се чувствам добре.

Какво ти липсва?

Липсват ми семейството и приятелите най-много. Липсва ми хората да говорят на български понякога, както и свободното време, което имах в гимназията, но университетът за мен е като нов етап от живота, а на човек да му липсват от време на време някои неща си е даже полезно.

Разкажи ни малко за университета и колегите

Нещото, което много ме впечатли още в началото на първия семетър, беше отношението на преподавателите и подходът им към студентите. Да се поддържа интереса и мотивацията на тези, коита са решили да се развиват в определена посока, е едно от най-важните неща за мен. Много ми допада и връзката между по-големите и по-малките студенти. За почти всички предмети има допълнителни семинари, които се водят от вече напредналите, а това е страхотна възможност да разбереш добре материала. Що се отнася до колегите… не мога да кажа, че всички са готини, но има интересни хора с доста нестандартни преживявания.

Опиши ни Мюнхен с няколко думи.

Различен, интригуващ, оживен… Град, в който според мен всеки може да намери нещо за себе си.

Остава ли ти свободно време и за какво?

С медицината не особено много…. Няма какво да лъжа, ученето е много, но мисля, че с добра организация на времето и съсредоточено учене е напълно реалистично човек да намира време за спорт, хобита и приятели, макар и по-ограничено.

Какво е да докоснеш човешко сърце?

Май това е нещото, което впечатлява повечето хора в началото…. Много е интересно, като преодолееш първоначалното напрежение, на мен лично ми харесва да видя нещата от учебниците на истински труп… Ха-ха, спирам дотук!

Чувстваш ли дискриминация? А подкрепят ли те българите?

Предполагам съм един от малкото хора, които ще кажат, че не са срещнали досега лошо отношение заради произхода си, но още не е късно да се случи… А що се отнася до българите, до момента само са ми помогнали. Ще посъветвам повечето хора, решили да учат в чужбина, да преценяват другите не по националността. Не всички германци са студени, както и не всички българи са точни и услужливи.

Медицината е призвание, къде искаш да й се посветиш?

Труден въпрос. Бих искала да взема максималното от позитивите на университета, в който съм сега, обмисляла съм да се върна, но е още рано да се каже къде ще работя после.

Дай един съвет на тези, които обмислят варианта медицина.

Нека първо да се замислят дали би ги удовлетворило да видят резултата от усилията си чак след години и да се лишат от свободното си време в някакъв момент. Ако това не им пречи и са готови да работят с постоянство – смело напред, медицината е най-интересната специалност! Но преди всичко е важно човек да е щастлив и да се чувства на мястото си, затова не смятам, че е крачка назад,ако промениш избора си и се ориентираш в друга посока.

Желаем ти успех и сбъднати мечти във всеки план! А за какво мечтаеш?

Мечтая да оставя след себе си нещо, което ще осмисли живота ми и този на останалите. Надявам се да имам възможността да се развивам, защото статичността за мен е най-лошото. Успех на всички, на които предстои да избират специалност и университет!

Никола Попов

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s