Пиърсинг – изкуството на себеизразяването

Пиърсингът представлява пробиване на тъкънта на част от тялото с цел поставяне на бижу.Той е познат на хората още от преди хиляди години. Много народи са продупчвали тялото си по различни поводи, най-вече като форма на себеизразяване.

От къде обаче идва тази мода?

Някои хора смятат, че началото на тази мода идва от Древен Египет. Там са открити останките на мумия с пиърсинг на ухото от 4000-5000г. преди Христа.  Египтяните са известни с тяхната любов към бижутата, гримовете и украсата на телата си. При поставянето на пиърсинг обаче е имало йерархия.   Имало някои видове, които били предназначени единствено за семейството на фараона. Само той имал право да носи обица на пъпа, показваща мъжество и сила. Ако някой от бедното население си продупчел пъпа, то тогава веднага бил екзекутиран. Почти всеки заможен египтянин носел  обеци, демонстриращи богатството и подчертаващи красотата му.  Най-изкусните  били изработвани от злато и емайлирани , като често се срещал и мотива на цвета лотус.

За пиърсинг на носа се споменава и в Стария завет. Там телесните украшения били считани също  за признак на красота и величие, като били предпочитани от бедуинските и номадските племена.Този вид бижу бил връчван като сватбен подарък или като зестра. Това е останало и до днес.

Римляните също продупчвали тялото си. Разликата била, че те си продупчвали зърната. Римските центуриони поставяли обица на гърдите си, демонстрирайки издражливост, кураж и надмощие над противника си. Друга причина била обединяването на армията и доказателството за преданост към Ремската империя. Един пример за това и императорът Гай Юлий Цезар, който чрез пробитите си зърна демострирал съпричастността и принадлежността си към  легионите. Освен този вид пиърсинг, те използвали и гениталния. Той бил поставян на гладиаторите-роби от една страна за предпазване на половите им органи в битка и от друга, за да се контролира създаванито на поколение. Обицата била прикрепяна чрез халка и ремък  към тялото.

По същото време висшите жреци на Ацтеките, маите и някои племена от Северна Америка пробивали езиците си като част от религиозен ритуал. Според тях това ги приближавало към боговете и било приемано като ритуално кръвопускане. Освен езиците си, те продупчвали и носовете си. Като войнствени племена, смятали, че това ги прави по-свирепи. На продупченото място най-често слагали кости, зъби или пера. Жените често поставяли на устните си златни и нефритени украшения, украсени с различни митични фигури. Те били считани за интересни и повишаващи сексуалността. При мъжете от висшето общество се е поставял на гениталите им  и лабрет пиърсингът. Той бил изработван от чисто злато под формата на змия.

Освен при по-известните и богати народи, пиърсингът е основна част от ежедневието на племето Догони от Мали и Нуба от Етиопия. Много хора си продупчват устата с цел да поставят там обица, но тези два народа вмъкват на устните си пръстен. Сред  Догоните тази традиция има религиозно значение. Сред племената от  Южна и Централна Африка лебрет пиърсинга се разтяга, като след това се поставя голяма дървена или глинена плоча. Колкото по-голяма е плочата, толкова е по-красива и желана жената. Някои племена като Макололо от Малави ги наричали Пелеле. Тази традиция е останала и до днес.

По време на Средновековието интересът към пиърсинга спира, а църквата ги признава за греховни, табу. По онова време тя ръководила живота на хората, а наказанията за неспазването на нормите били строги. През Ренесанса те отново се завръщат като основно бижу на аристократите. Моряците смятали, че продупчването на едното ухо подобрява способността им да виждат надалеч  и оттогава те започват да носят златна или месингова халка. Те били много суеверни и давали много пари за златни халки.  Било е късмет да намериш мъртав моряк на брега, защото тогава си имал правото да задържиш обицата на ухото му, а в замяна да му направиш християнско погребение.

Освен  моряците и другите мъже започнали да се интересуват от мода. Те използвали перлени и диамантени бижута, демостриращи високото положение в обществото и богатсвото си.  Жените започнали да носят дълбоки деколтета, показващи пробитите си зърна.

През Викторианската епоха става модерен и гениталният пиърсинг. В западния свят обаче, той е ограничен само до ушите. Тогава се появява Пуританското движение, което отхвърля носенето на обеци от страна на мъжете.

През 60-те години на ХХ век става популярно при хипитата носенето на халки на носа, взаимствано от жените в Индия. Американските младежи превръщат носните халки като форма на бунтарски своден дух и възможност за себеизразяване. През последните двадесет години на миналия век пиърсингът се възобновявя и популяризира, като много известни личности започват все повече да носят пиърсинг.

През всичките тези години пиърсингът се е усъвършенствал. Ние не можем да сравняваме материалът и видът, който се е използвал в миналото с този в днешно време. Сега повечето са по-улекотени и разноцветни, а моделите са различни като постоянно се появява по някой нов. Основните материали са стомана, титан, злато, ниобий, тефлон, силикон, стъкло и дърво.

Мария-Василена Найденова

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s