Блогърството като извънкласна дейност

Когато питат някого с какво се занимава в свободното си време, повечето хора не очакват отговор като „водя си блог“. През последните три години и половина правя основно това извън училище и може би то ми донася най-голяма радост измежду всяка дейност, която някога съм практикувала.


Защо? Блогът ми е място, където съм свободна да публикувам всичко, което ме вълнува, и то да бъде четено от хора със сходни на моите интереси. Още от много малка обичам да пиша и да споделям мислите си с другите. Воденето на собсвен сайт несъмнено е перфектната комбинация от двете неща. С течение на времето поддържането на блог малко или много ми помага да подобрявам писането си, да намирам сама грешките си и да преценявам какво си заслужава да се разкаже и какво – не. И не на последно място – смятам, че това занимание е прекрасно за тези, които обичат да изразяват себе си чрез писането.

Мотивация. Може би винаги ми е най-трудно да намеря точно нея, а тя е навсякъде около мен – във вдъхновяващите песни, които слушам, в книгите, които чета, в постиженията на другите хора, занимаващи се със същото като мен. Може би най-важната стъпка от процеса на създаването на всяка една нова статия е да отворя очите си за мотивиращите неща, които се намират наоколо. Веднъж, когато ги видя, всичко друго потръгва от самосебе си.

Идеи. Търся ги и ги намирам в малките и големите неща от живота. Често са в изобилие или липсват напълно. С времето се научих винаги да записвам всичко, което ми хрумне, за да мога да го използвам в периоди на застой. Въпреки това е важно да отбележа, че е напълно нормално да си изчерпан откъм теми за нови постове – в такива моменти предпочитам да не публикувам със седмици, отколкото да пиша нестойностни неща, които после е много вероятно да изтрия. Обсъждането на идеите с някого преди реализацията им е добър начин да видя дали има смисъл да ги поствам, или е по-добре да почакам, докато нещо по-добро не ми дойде на ум.

Творчески процес. Винаги преди да започна да пиша, обмислям добре всичко, което искам да споделя с читателите си. Така не само реализирам замисъла си по-бързо, но и по-качествено. Неща, за които много внимавам, са това дали текстът ми е добре форматиран, дали съм предала идеите си увлекателно и не на последно място – дали статията ми е грамотно написана. Евентуални грешки винаги може да посочи друг човек, затова рядко публикувам каквото и да е, без то да е било прочетено от някого предварително.

Снимки. Те играят една от най-важните роли в заниманието. Като за пример ще дам факта, че много по-вероятно е човек да прочете статия от 1000 думи, ако тя е придружена от интересни фотографии, отколкото ако не е. Според мен най-важните неща при снимките са хубавата композиция и светлина. А до това с какво са направени – не е нужна професионална камера, за да бъде заснет великолепен кадър, стига човекът да има усет за нещата.

Отзиви. Всеки блогър очаква някакви реакции от страна на читателите си след публикуването на поредния нов пост. Всеки един мил коментар, който получавам, ме прави много щастлива, а всеки път, когато някой ме спре по коридорите, за да ми каже, че е чел блога ми и че му е харесал, мисля за случилото се през целия ден и разказвам на всичките си приятели. Точно тези видове отзиви ме мотивират да продължавам с това занимание и занапред. Разбира се, невинаги има само добри мнения. Все ще се намери някой човек, който да не е съгласен с теб по дадени въпроси (което е напълно нормално), но ще реши да те обижда за това. Не се вторачвам много, ако получа такъв коментар, а и не трябва – по този начин може да изгубя желанието си да пиша, а не искам това да се случва. Има и трети вид отзиви – тези, съдържащи градивна критика. Когато получа такива, се старая да спазвам съветите, предложени в тях, за да подобрявам все повече и повече качеството на публикациите си и блогът ми да върви само нагоре.


В заключение мога да кажа, че блогърството изглежда лесно отстрани, но реално не е лека задача. Изискват се постоянност и готовност да се сбогуваш с голяма част от свободното си време. Всичките „жертви“ обаче накрая си заслужават – защото ако не бях решила през 2013 да започна да споделям с хората малки части от живота си, днес сигурно нямаше да съм същия човек (колкото и клиширано да звучи). Благодарение на сайта ми започнах да чета повече книги, да слушам нови жанрове музика, да се опитвам да снимам по-добре. Започнах да не се срамувам да защитавам гледните си точки и като цяло станах по-социален човек. Най-вече, защото срещнах много нови приятели в интернет и извън него.

Искам да продължа да се занимавам с това колкото се може повече време, защото прави мен и други хора щастливи. А в края на краищата точно това е целта ми с тази дейност – изразявайки себе си и доставяйки си радост по този начин, да предавам от своето щастие на читателите си.

Жени Янева

(Jenny the dreamer)

1 Comment

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s