Playlist -февруари 2017-

Този месец наистина си пролича колко различни хора участват в списанието. Стиловете са диаметрално противоположни, а подредбата на парчетата може и да ви се стори абсурдна, но това е то… В големите екипи не е скучно, а доказателството вижте по-долу:


Sufjan Stevens -They Are Night Zombies!! They Are Neighbors!! They Have Come Back From The Dead!! Ahhhh!

Тази песен е толкова въздействаща на толкова много нива. От една страна имаме визуалната картина, която създава интрото- спокойна, богата на образи и интензивност на емоциите. От друга страна имаме текста, който разказва епична история как “те” се пробуждат от гробовете си и се надигат от земята в страх да не бъдат забравени. Комбинацията от всичките мелодии и думи, които хорът пее на заден фон, създават една тревожност, която кулминира със зловещото “I know my time has passed, I’m not so young, I’m not so fast// I tremble with the nervous thought of having been at last forgot”. Крайният резултат е, че всеки път, когато слушам тази песен, ме побиват тръпки и в съзнанието ми много ясно изникват сцени от Гражданската война в Америка. Именно образността в музиката на Суфян Стивънс е това, което я прави истински магична- да виждам картини от нечий друг живот и вселена- не всеки творец може да постигне това лесно. Но ето че благодарение на песните му имам емоциална връзка с места, за които не мога и да си мечтая да посетя наистина- малкият град Ромулус в Мичиган, където той е израснал далеч от майка си например, или Илинойс, Орегон, езерото Мичиган и всичките други географски обекти, на които той посвещава песни. Освен това като един представител на зодия рак, Суфян Стивънс има уникален начин да представя емоциите си с помощта на словото и всичките над 20 инструмента, на които свири. Заради халюциногенната способност на музиката му и наситеността й с емоции, и умението му само с думи и ноти да създава неземни преживявания спокойно мога да кажа, че за мен той завинаги ще бъде светец на изкуството и пример за подражание.

The 1975 – fallingforyou

За разлика от други месеци през последния нямах толкова много време да слушам нови за мен жанрове и изпълнители. За сметка на това направих нещо, което обичам да върша от време на време – да се връщам назад във времето и да си припомням песни, които са значели много за мен в даден момент. Такъв е и случаят с fallingforyou на The 1975, която ми беше любима в края на 2015 и която определено много често си пускам в последните няколко дни. Всеки път, когато я чуя, си спомням как съм се чувствала по онова време и осъзнавам колко много неща са се променили от тогава.

Maggie Lindemann – Pretty Girl

Макар, че песента е доста момичешка, текстът някак си те вдъхновява. Сякаш по- голямата част е писана за самия теб. Мелодията, рисунките, думите, гласът, всичко сякаш те омагьосва. Когато я слушам се пренасям в някакъв измислен свят, просто забравям за всичко . Знам, че звучи доста банално, но тази песен ми е помагала да се отърся от лошото си настроение. Трудно ми е да го опиша, но си заслужава да я чуете. Просто ей така, когато ви е скучно и ви трябва нещо цветно и позитивно.

X Ambassadors – Unsteady

~Aren’t we all unsteady deep inside?~

Това е единствената, с която мога да свържа изминалия месец. Той беше въртележка от емоции и събития, кое от кое по- лоши или добри. В крайна сметка всичко, което е нужно на човек е рамо, на което да се облегне и да знае, че е подкрепян. А когато няма и това? Music is the friend that will never let you down. А тази конкретна групя е приятелят, който никога не ме е предавал, с разнообразните си от към звучене песни и истината, съдържаща се в текста. Enjoy, and most important- feel.

Стефан Вълдобрев – Сняг над Сахара

Сняг над Сахара валя този Декември. А песента си е готина.

KNORKATOR – Alter Mann

Knorkator са берлинска хеви метъл група, основана през 1994,чиито песни имат хумористични текстове. Alter Mann е чудесен пример, а освен всичко друго, който се ослушва,може да научи някои немски изрази свързани с …

Dorje – Catalyst

Макар отначало да ми трябваха няколко слушания, за да възприема ритъма на Catalyst, стана любимата ми песен ever преди повече от година и все още е. Тук избирам да оставя любима част от текста, който ми въздейства силно всеки път, поради няколко причини…

“I am open and receptive to all that’s good, and is understood.

You’ll just sit there and wait for me, say you have hate for me.

But I needed freedom from my own face.

Please understand my reasons.

I’m just tackling my demons.

Catalyst inside…”


А коя е вашата песен на месеца? Ще се радваме да споделите в коментарите.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s