ТДК

В края на миналия месец пловдивската група ТДК представиха новия си албум. „Той няма име, защото (…) е предназначен да бъде индивидуално изживяване.“ Оставяме ви да го чуете, докато си припомняте нашия разговор с тях от миналата година…


Едно от най-актуалните имена на българската ъндърграунд сцена в момента. Групата, която взриви сцената и пречупи общоприетите норми за музика като изгори всичко по пътя си и се издигна над масата като жерав. Как успяха толкова бързо да стигнат до там, където се намират в момента, и да създадат музика не само за ушите, но и за душата, която да те накара да се замислиш, да захвърлиш всичко и да слушаш, докато останеш без сили, емоционално унищожен, и въпреки всичко да си пуснеш отново някоя тяхна песен и да достигнеш до върховното удоволствие? Решихме да се допитаме до тях и да откраднем рецептата им за успех. След множество технически премеждия за установяване на контакт и лирически отклонения, тези отговори получихме от фронтмена на ТДК Никола Николов:

SWW:  Какво те накара да се захванеш с музика?

TДК: Най-вече вътрешното ми усещане и заобикалящият ме свят. Когато имаш кипяща енергия вътре в себе си, която не успяваш да изразиш, така че да успееш сам да си обясниш – намираш начин, по който да се изследваш. В последствие – чрез инструмента- тази енергия се превръща в мелодия, в текст, в концепция. Запълваш нуждите си и накрая на целия процес си по-добър човек.

SWW: Как се вдъхнови да използваш текстове на велики поети като Дебелянов и Вапцаров в текстовете си?

ТДК: В изследването на възможностите си откривах, че някои неща имат абсолютно крайни форми, тоест не могат да бъдат по-добри от това, което са. Така определените ситуации, генерирали песните с текстовете на Дебелянов и Вапцаров, изискваха думите, които са написани от тях. Напълно нецеленасочен е избора, не е продиктуван от родолюбие или някакъв друг вид патриотизъм, а от просто попълване на парченцата от пъзела.

SWW: Защо решихте да творите на български и би ли го препоръчал на младите творци?

ТДК: Не бих го препоръчал, защото е свръхтрудно и лесно могат да изпаднат в ловките капани на клишетата. При нас не беше продукт на решение, а на вътрешно усещане, самото звучене на езика пасна прекрасно на мелодиите, които в самото начало се образуваха. Семпло – българският (за нас) далеч по-добре респондира на чувствата и мислите ни, доста по истинско е цялото изживяване.

SWW: Кое ви помага като група да черпите вдъхновение?

ТДК: Мъката, болката, страданието, безнадеждността, нихилизмът, любопитството, оргазмът, ненавистта, малодушието, липсата, носталгията, утопиите, идеализма, разочарованието, сластта, мерзостта, желанието за щастие, вярата във времето , в което живеем, грешките му и Любовта.
SWW: А как успяваше да съчетаваш училището с музиката?

ТДК: Когато имаш прироритети е лесно, училището е рамкирана институция, докато музиката е точно обратното. Не съм бягал от часове, нито съм оставал на изпити, нито пък съм имал ниски оценки, просто се научих да спя по 3 часа и да пия доста кафе.
SWW: Виждаш ли бъдеще в българската ъндърграунд сцена? Как би я описал с 3 думи?

ТДК: Никак не бих я описал, не би било точно, а това е силноважно. Бъдеще, разбира се, има и това е точно в хората, които сега са на 13-14, които тепърва откриват емоциите, характерни за своето време, ние, които вече сме в нашите 20 имаме само и единствено дълга да описваме всичко максимално точно и конкретно, за да заключим и нашия период в един или два албума, колкото ситуацията позволи.

SWW: Как разпускате след концерти/фестове? Наскоро се бяха насъбрали много събития непосредствено едно след друго.

ТДК: В ритуални танци се бием – един у друг, а гласовете ни впиват зъби в нощта. Стреляме се и се опитваме да се възстановим с идеята за един по-добър живот, който така и не идва. Трудно се разпуска след едно такова емоционално и интензивно преживяване, ние сме абсолютно голи на тези сцени и подобна автовоайорска проява коства много от силите ни.

SWW: Как се подготвяте за запис/концерт? И кой е най-добрият начин да се сплоти една група?

ТДК: Всеки си има различен способ, за запис често ми се случва да потушавам някои от вредните си навици още седмица преди това, докато преди концерт ми се налага да се привеждам в абсолютно гранично състояние, за да изцедя аз самия максималното от интензивното преживяване, което е живото изпълнение.

Най-добрият начин да се сплоти една банда е общото преживяване, една отшелническа авантюра или сектантски ритуал (моля, не правете сектантски ритуали – SWW), каквото и да е , но да е общо и искрено. Това.

SWW: Какви са бъдещите ви планове? Какво се “готви” в “кухнята” на ТДК?

ТДК: Бъдеще няма, много е важно, но ако доживеем едно друго сега, то тогава всичко това няма да има значение. ТДК е на върха и на ръба. Готвим се да се сгромолясаме с пълна тежест.

SWW: И като за финал – някакви съвети за хората, които искат да се занимават с музика или като цяло с изкуство?

ТДК: Първо пробвайте да си решите проблемите по друг начин, а ако нямате проблеми, въобще не се захващайте, това е начин на живот, който поставя твърде много въпроси.
Желание да се занимаваш с изкуство мисля, че няма, ти просто в един момент нямаш друг вариант и живееш и дишаш и повръщаш само с мисълта за онази единица вдъхновение.

Като заключeние: изкуството е начин на себеизразяване, а музиката (като негова форма) – отдушник за душата. Творете на базата на вътрешните си битки, на дълбоките си душевни проблеми, черпете вдъхновение от най-малкото и канализирайте цялата си енергия в качеството на продукта ви, давайте всичко от себе си, пийте много кафе и запомнете, че бъдещето сме ние. Ние сме тези, които ще поставят основите на изкуството след време и от нас зависи то да е качествено, истинско, провокиращо и вечно.


Снимка: Alexo Petrov

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s