Такива като тях: Захари Карабашлиев

Захари Карабашлиев със сигурност е водеща фигура в българския, а и не само, културен живот. Освен писател, сценарист и драматург, той е и главен редактор на едно от най-големите родни издателства. Имахме невероятното удоволствие да се срещнем с него на второто издание на поредицата „Издателите“, организирана от „Аз чета“ и Читалище.то. Ето какво ни разказа той:

Неотдавна романът ви “18% сиво” отбеляза своя 24-ти тираж. Кой е факторът, който смятате, че определя успеха на добрата история?

Вие го казахте – добрата история. Най-важното е да достигнеш до читателя, до хората… и ако те разпознаят тази история и като тяхна, а не просто като на някого другиго, тогава имаме някакъв успех… особено при момичетата.

Тази година излиза новият Ви роман. За каква точно “Свобода” ще се говори в него? (бел. ред. Работното заглавие на романа “Хавра” към момента на разговора, съставляващ това интервю, е “Свобода”)

Ами… Успоредно вървят две сюжетни линии. От едната страна историята е свързана с националното освобождаване на България, а от друга страна – с личната свобода и… не ми се иска да издавам… Но двете сюжетни линии ще говорят за различен тип свобода.

Какво е посланието Ви към гимназистите – тези, които тепърва навлизат в живота и още не са решили точно какво искат да правят?

Хм… Първо, да не се претоварват с твъпроси като: “Какво ще стане от мен като порасна?”, “Какъв ще искам да стана?”… Сега много хора се надпреварват да кажат какво ще работиш, какво ще стане от теб в живота. Важното е да учите, да влезете в университет, да търсите отговори на вашите въпроси. Вероятно ще се питате: “Какви въпроси имам аз?”. Те могат да са свързани с икономика, или с литература, или с философия… независимо какви са, вие просто трябва да разберете къде да ги зададете. Висшето образование е задължително, просто задължително.

С кой литературен герой бихте се оприличили?

“Спасителят в ръжта”, “Fight club”(“Боен клуб”, Чък Паланюк”), също така с героите на Бегбеде, “99 франка”,… “Германия – мръсна приказка” на Виктор Пасков, която е и за музика, и е българска, и е писана преди 20 години, все едно днес, перфектна е, много ще ви хареса.

Като главен редактор на едно от най-големите издателства, какво смятате, че се харесва напоследък на читателите?

Напоследък се харесва същото, което се е харесвало и преди това – а именно добрата история. История, която те хваща за гърлото, за сърцето. Историята, която те кара да искаш да продължаваш да разлистваш страниците. В световен план, разбира се, имаме фентъзи, имаме фантастика, но имаме и реалистична, младежка, young-adult както се казва, проза.

Какво ще кажете за класиките “Войната на таралежите”, “Васко да Гама”, “Карл Май”?

Сега ако влезете в една книжарница, ще има “Карл Май” някъде, ще има и “Васко да Гама”, ще има стари копия останали. Идеята е между тях, между книжарницата, между тази книга и между публиката да има един човек, или едно отношение, едно издателство, което да каже: “Хей, вижте, това има смисъл, това е значимо, това е готино, това е хубаво (или как ще го наречеш)”. И ето това е фигурата на редактор. Когато през 2008 година говорех за мои бъдещи книги по това време с моя тогавашна редакторка Пепа, й казвах: “Пепа, искам да се върне е България тази фигура на редактор”, а тя вика “Ти говориш глупости”.
“Защо?”
“Ами издателствата тук, тиражите са мижави, няма никой пари за редактор и редакция, много е трудно…”
Някак си тази толкова важна фигура на редактора беше наистина забравена.

Когато дойдох в издателството и когато чух, че единият от тогавашните редактори ми каза “Аз съм една проста редакторка”, толкова ме заболя. Казвам “Как можеш да го кажеш това нещо? Ти не оценяваш собствения си труд.” Уважението идва първо от самите нас. Ние трябва да се борим за него. Затова вярваме, че редакторът е изключително важна фигура, която трябва да се върне с гръм и трясък на българската литературна сцена, защото той или тя са първите адвокати на читателя. И първите читатели всъщност.

Казахте, че читателят е основният в тази система. Какво прави Сиела за да поддържа връзка със своите читатели?

Всичко. Наистина за нас връзката ни с читателите е супер важна. Ето тук сред нас има един читател – Яна, която дойде и каза “Аз съм читател, но мога ли да бъда и доброволец, интърн?”.

-“Стажант” (подсеща го Яна)

-Мисля, че започнахме нещо и може би не си недоволна? (към Яна)

-О, много съм доволна

Мисълта ми е, че има достатъчно хора, с които ние общуваме. Ние общуваме през социални мрежи, през панаири, или каквото и да е…форуми на които се виждаме на живо. Общуваме в книжарниците. Когато правим промоции няколко пъти в годината, ние влизаме в книжарниците и заедно с редактори и книжари се срещаме с хората, които купуват книги. Защото тези хора, които са в книжарниците, това са нашите читатели. Те са доста? целева публика. И ми се ще и да са повече, но давай да се грижим за тези, които са сега тук, а не да ги оставяме. Исках да кажа…тези книги, които споменахте, дали ще са “Васко да Гама”, “Винету” или “Синовете на великата мечка”, те си съществуват. Но някой трябва да им обърне внимание, да ги поизтупа от праха. И ако са проговорили на него, да предаде това знание нататък. Книгите са споделен опит.

А отношението Ви към книжните блогъри?

Аз не знам защо трябва да ги наричаме “книжните блогъри”. Какво значи книжен блогър? Това е блогър, това е критик това е…как да го нарека…

(От публиката): Читател!

Читател, най-важното. Някак си не мога да ги сложа на една плоскост. “Книжните блогъри”. Звучи ми някак си като незачитащо спецификата на всеки един от тях. Един ще го следи заради едно. Ще вярва на Блажев заради едни книги, но за други няма да му вярва. На други ще вярва повече. Когато бях в Съединените щати имаше няколко блогъри, които следях и знаех на кого как да вярвам. Също и за театър. Имаше един театрален критик (не чувам името), на когото винаги вярвах, защото моя кино и театрален вкус съвпадаше с неговия. Книжните блогъри малко ми звучи като книжните плъхове, пък те не са. Но наистина трябва да си избереш някой, следвай го и това е. Това е истинският вкус, който е свързан с реалността на пазара. Съжалявам, но за академичната критика просто добра дума не мога да кажа.

Точно това имах предвид. Че се съставя ново изкуствено противопоставяне. Висока критика, читателска критика…

Аз винаги съм харесвал текущата критика. Знаете ли, някои от тези, които са сега мейнстрийм, големи ментори, навремето бяха точно този тип. През 90те години бяха текущата критика, която аз бих слушал, говореха на по-разбираем за мен език. Сега с неудоволствие виждам, че някои продължават същия ??, пост-модернизъм се претопля? по хиляда пъти. Просто си отвори сърцето, гледай някакви филми, излез в чужбина, хубаво е, чети ако можеш и на друг език и по дяволите спри да ръкомахаш с този пръст. Сещам се за “Непосилната лекота на битието”. Има един момент, в който кундера? говори за показалеца на чешките имигранти в Париж. От толкова ръкомахане показалците им станали по-дълги. Стига си ръкомахал. И в България има няколко такива души. Продължават да ръкомахат. Ей такива им станали показалците. Спри се. Та позитивната критика, текущата критика е много важна. Наистина, негативната критика е най-лесната и най-забавната. Един ден ще опитам и аз…

Скъпи ли са книгите?

В България да са скъпи книгите? Да, за мен са скъпи. На фона на това което получаваме като заплати. Но скъп ни е тока. Скъпа е и водата. Скъп ни е и билетът за трамвая. Лев и шейсет за тролей е страшно скъпо. Ако се качиш на още един тролей още лев и шейсет. А не като във Франция примерно лев и шейсет за следващия час.

Къде виждате Сиела след още 3-4-5 години?

Ох, ще ми се да кажа в центъра някъде. Но май ще си остане в Хаджи Димитър. Иска ми се да е издателството, което да си позволява с времето да поема все по-големи рискове за по-некомерсиални проекти. Това, което се случваше през последните две години беше наистина, за да стъпим на нещо солидно, за да разчитаме на себе си единствено и само. Защото помощ от никъде не идва, няма такава неволя. Идеята ни беше наистина да създадем издателство. Ще ми се да имаме повече свобода да издаваме тези проекти, които в момента, които не можем да си позволим да ги издадем. Ние издаваме много малко книги на година. Няколко такива комерсиално неуспешни ни дърпат много назад. И когато се стигне до избора на масата, както обясних как става, е когато търговският директор каже „Тази книга ще е точно като тази и помниш ли какво стана, аз ти казах тогава, и тя пак не стана. Виждаш ли колко си назад на екселската таблица?“ Ти виждаш и казваш „Ти нямаш аргумент.“ Ще ми се да сме отвъд тази черта но…

За какво мечтаете?

Мечтая първо да приключа с този следващ мой роман (смее се), защото той сега се редактира, да излезе на пазара, да срещне отново публиката си… и мечтая за по-богата България.

И ако искате нещо за финал да кажете?
За финал искам да кажа нещо, да направя едно признание… че всеки път, когато ходя в Германия, съжалявам, че не съм учил немски и просто това… ми е голяма болка. И може би ще се запиша на някакви вечерни курсове да уча немски. Питайте си преподавателите дали има ли възможност да ми уредите нещо (смее се).

Благодаря Ви!


Християн Бистришки

Симеон Кожухаров

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s