Аниплей 2017: отвъд само косплея

Първият ми сблъсък с азиатската култура и нейните почитатели беше още в летото господне 2014. Тогава K-Pop-ът все още беше нещо сравнително ново за нас. Затова за мен беше много интересно да слушам как със страст и любов две момичета от летния лагер, на който бях, разказват за музиката, за танците, за групите. Същите две момичета (хей Лили и Ели, ако четете това, чувствайте се поздравени!) ми показваха и сцени от любимите си анимета и ме навиваха да дам шанс поне на най-любимите им. Още от тогава в съзнанието ми е останало впечатлението, че ценителите на азиатската култура са много страстни и много ентусиазирани. И може би заради самите Лили и Ели сега смятам всички фенове на аниметата, кейпопа, джейпопа и т.н. за много добродушни, забавни и отворени за света хора.

На 29-ти април имах възможността да усетя лично магичната атмосфера на духа на фендъма, на истеричната мания по аниметата и манга героите и най-вече: искрената любов на хората към това и щастието, което се лееше от всички и се блъскаше в стените, и заплашваше тържествено да ни удави. Именно така и ще запомня Аниплей 2017.

Тъй като преди това не бях посещавала какъвто и да било кънвеншън, честно не знаех какво да очаквам. Първото нещо, което ме посрещна, като влязох в залата, беше бурно ръкопляскане и пищене по този, който току-що беше излязъл на сцената. Погледнах натам и се оказа, че… беше герой от аниме, когото не разпознах. (Което не е изненадващо предвид факта, че единственото аниме, което съм гледала някога, е Наруто). За разлика от мен, повечето хора явно много му се радваха, съдейки по дивите крясъци на фенките. В действителност мнозинството от публиката също косплейваше манга герои с всичките съответни атрибути: ярки перуки, огромни мечове, традиционните къси полички и така нататък. Останалата част бяха облечени цивилно – с карирани ризи и характерните шарени коси. Но ето че пред мен на бухалката си се подпираше Харли Куин, до мен Капитан Америка неловко стискаше доста сполучливия си щит, а аз самата бях 11-ят Доктор от Доктор Ху (липсваше ми за съжаление само феса): фактически събитието не беше ексклузивно за отакута/уийбове. Разнообразието и толерантността винаги са плюс, което си е и характерно за манталитета на повечето присъстващи .

Тази приемственост стана ясна, когато се разходих покрай щандовете с merchendise. Хората предлагаха много интересни неща – от бижута и гривни, през комикси, статуетки и настолни игри, до задължителните за такъв ивент тениски и шапки. (Едва се сдържах да не си купя шапка с герба на Слидерин, но реших, че 11-ят Доктор си пада по-скоро хъфълпъфец).

2

В антракта най-накрая успях да се събера с приятелите си и да ме светнат за програмата: първо се показват костюмите на хората, после се изиграват сценки и за финал – K-Pop танци. Нас ни вълнуваше по-скоро последното, защото бяхме дошли да подкрепим приятели и познати, от които сред танцьорите имаше в изобилие. Също в антракта успях да огледам по-отблизо другите присъстващи. Както се очакваше, разпознах много ученици от 18-то и Художествената. Изненада ме обаче солидният брой на хора от НЕГ – видях поне 20-30 познати. Кой знае колко още НЕГ-ъри, които не познавам, е имало.

След кратката почивка, през която изненадващо се появиха желаещи да си направят снимка с мен и един много правдоподобен Шерлок (докато Уотсън стоеше неловко отстрани незабелязан), дойде време да се върнем по местата си и да се насладим на пиесите. Въпреки че бяха сравнително продължителни, сюжетите им бяха интересни. На мен лично тази от Witcher ми се стори най-готина. Най-добре от публиката пък беше посрещната сценката от Mystic Messenger.  Важно е да се спомене, че дори за абсолютно незапознат с историята човек самата постановка беше доста завладяваща и добре изпълнена. Много ми харесаха шегичките, които бяха вмъкнати, от типа на „еми това не е чипс Буда, да не сме в Япония?! Ще ядеш каквото има тук“. Говорейки за шеги, не може да не обърнем внимание на водещите – лудият Шапкар и белият заек. Оповестявайки участващите, те говореха такива глупости, които успяха да разсмеят дори и най-закоравелите, лишени от хумор присъстващи. И аз като човек с много специфично чувство за хумор, базиращо се основно на каламбури и нихилистични миймове, на моменти избухвах от смях – било то заради самите шеги или заради скрития подтекст, който си въобразявах, че се съдържаше в тях.

34

За финал кейпопърите бяха страхотни. Движенията им бяха безпогрешно отработени и реално ако не знаех, никога нямаше да позная, че се подготвят сами в подлеза на НДК. Някои от тях танцуваха толкова грациозно и професионално… Сигурна съм, че теоретично биха могли да се занимават с това сериозно за в бъдеще.

56

Но безспорно това, което правеше най-силно впечатление, не бяха нито самите танци, нито самите костюми. Най-хубавата част от Аниплей беше старанието, което е отишло в подготовката; вълнението, с което хората са поръчвали части от костюмите си; чистосърдечната подкрепа, която всеки оказваше на другия. Тази любов и тази страст си личаха по искрящите погледи и щастливите усмивки на всички присъстващи. И наистина, въпреки мрачното време навън, което тенденциозно се отразява крайно негативно на настроението ми, този ден усмивката не слезе от лицето ми.

Затова мога да кажа: Аниплей 2017 беше едно наистина kawaii събитие!

7

Източници:

NАКАМА – главен организатор – https://facebook.com/накамабг
фотограф: Андрей Спиридонов

Friday Chopsticks – https://facebook.com/fridaychopsticks
фотограф: Божана Донева

Манга Академия – https://facebook.com/magnakademy

Яна Стойкова

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s