Борбата срещу шльокавицата: Мисията на съвременните български просветни дейци

Когато бях трети клас и си направих Фейсбук, smqtah, che e mnogo qko da se pishe taka. Признавам си. От друга страна не разбирах как се очакваше от мен да си пиша името като „Qna”, при положение, че q-то се чете като… кю…Замисляйки се сега, това всъщност е едно много показателно проявление на българския инженерен ум – взимаме латиницата, приспособяваме я да ни служи и я модифицираме, така, че да пасне на нуждите ни. Именно така ни е хрумнало да използваме q за я, y за ъ, цифрата 4 за ч и 6 за ш. Шльокавицата обаче се е появила още преди връстниците ми да се доберат до социалните медии.  Тя е възникнала не от желанието на хората да я използват, а от простата необходимост от нея – в мобилните телефони от 90-те до средата на 00-те не е имало знаци на кирилица. Въпреки че днес, разбира се, това не е така, все още има хора, които вместо да пишат в интернет пространството на кирилица, izpolzvat imenno 6liokavicata. Което води до напълно логичния въпрос: tova lo6o li e? Според  много хора, да. Това са хората, които могат да бъдат определяни като съвременните български просветни дейци. От тях можем да разберем връзката между културата ни и начина, по който пишем.

За 24-ти май по съвместен проект Saatchi & Saatchi Sofia и издателство Жанет 45 издават революционно ново издание на една от най-българските книги, писани някога: за първи път ще имаме възможността да се докоснем до книга, написана на шльокавица, и то не коя да е книга, ами именно “Под игото”.

Защо?

„Едва ли това ще те изненада, но огромен брой хора пишат на шльокавица. Пишат абсурдни съчетания от латински букви, цифри и препинателни знаци. Затова издадохме книга специално за тях. За да покажем на всички в какво ще се превърне езикът ни, ако не направим нищо по въпроса.“

В рекламната си кампания те недвусмислено обявяват борба на шльокавицата и ни приканват да се включим в нея. В това отношение намирам избора им на книга за още по-символичен.

Как по-точно пречи шльокавицата?

На първо място писането на шльокавица затруднява четенето – при четене човек все пак не срича като в първи клас, думите в неговото съзнание вече са образували нещо като знакова система, благодарение на която веднага разпознаваме значението на този набор от символи, щом го видим. Но когато тези символи се заменят с други, мозъкът ни вече се обърква, започва да смесва кирилица с латиница, и така освен че разбирането ни на тези знаци се забавя, се допускат и грешки.

Освен това покрай този начин на писане се губи езиковата чистота. А по думите на Иван Вазов:

Разбра ли някой колко хубост, мощ 
се крий в речта ти гъвкава, звънлива – 
от руйни тонове какъв разкош, 
какъв размах и изразитост жива?

Не случайно кирилицата най-добре пресъздава езика, за който е направена. Потъпквайки нейното достойнство, лишаваме самото слово от експресивност, по този начин довеждайки до упадъка на българския език.

Уау, колко драматично. И какво от това?

За връзката между езика и манталитета на една нация се говори още преди Иван-Вазово време. Със създаването на глаголицата през 855 година и въвеждането на славянския език българската нация, допреди това съставлявана от славяни и прабългари, се хомогенизира и сплотява. С първите творби на най-ранните будители българите биват насърчавани да четат и пишат на български, за да запазят езика и следователно идентичността си.

Подобно на Паисий и Вазов, мисията на съвременните просвещенци е проста: да запазим азбуката си, да запазим езика си, за да запазим културата си.

Именно това е и основната причина борбата срещу шльокавицата да съществува. Фактът, че я използваме, свидетелства за едно особено отричане на своето и залитане по чуждото. Това може да бъде обособено като характерна черта за българския манталитет, независимо от факта, че причините са исторически и икономически и не можем да направим нищо за това. Заради този начин на мислене българската култура изпада в едно състояние на вакуум – да развиваме своето ли, или пък да тачим чуждото? Да останем в България или да търсим работа в чужбина?

И тъй като да намерим отговор не е лесно, за себе си много хора са намерили средно положение – една размита самоличност. За нея още Алеко ни е предупредил след Освобождението: днес абревиатурата за БГ култура често не значи „българска култура“, а „байганьовска култура“. Едно и също ли е да се стремим да наричаме супата „супа“ вместо „чорба“ и да пишем taka вместо така?

Според съвременните будители пътят към цялостна модерна българска идентичност минава неминуемо през кирилицата. Ако искаме да имаме самочувствието и съзнаниетона горда от историята, богатството и наследството си нация, трябва веднъж завинаги да осъзнаем, че нашето не е по-зле от чуждото, било то и различно.

Миналата седмица бях на обмен в Германия с едно мило семейство от град Ферден, Долна Саксония. Последната вечер, когато им разказвах за България, им показах и нашата азбука. Видях се в чудо да им обясня как да разбират звука „Ъ“- оказва се, че той е уникален за нашия език. Но пък те искрено се забавляваха да пишат имената си на кирилица. Даже братът на партньорката ми ми разказа как са казвали на негов приятел поляк „Буктоп“ защото на кирилица името му (Виктор) изглеждало като… Bukтор. Милите немци бяха направо смаяни когато им разказах, че азбуката, която ползват всички славянски народи, повече от 300 милиона души по света, е българско изобретение.

Тогава се замислих, че кирилицата е една от причините за национална гордост, която аз дори с радост бих прегърнала. И може би наистина тези така наречени съвременни български просветни дейци са прави. Може би е хубаво да се пише на кирилица… било то и само за да смайваме чужденците, когато неминуемо започнем да щъкаме и да се множим по чужбината в не-толкова-далечното за нас бъдеще, та дори и днес.

This slideshow requires JavaScript.

Яна Стойкова


Icons made by Freepik from www.flaticon.com is licensed by CC 3.0 BY

3 Comments

  1. И все пак не говорим ли с цел да се разбираме? Никой не е написал есе на шльокавица, така че борбата да се ограничаваме, като пишем на кирилица в Интернет, е еквивалент на това да се спазват правилата на книжовния български език в битов разговор – а е много по-лесно да се каже “на някой, който познавам” вместо “на някого, когото познавам”
    Отделно, не може да се говори за националната култура, съдейки по Интернет културата – ясно е, че всеки е различен в Интернет, и отражението на обществото ни, което той ни представя, е по-скоро като от… криво огледало 😀
    Иначе браво за актуалните теми, чакам нов брой на списанието.

    Like

    1. В интернет общуването е с цел да се разбираме, да. Но в природата ни ли е да се разбираме на shliokavica? По-лесно ли е четенето на шльокавица?
      Освен това, казват, че точно това, което искаш да скриеш, е нещото, което показва истинската ти същност. Чувствайки се спокойни да публикуваме каквито и да е глупости ние проявяваме така именно състоянието, което ни дефинира- далеч от маските, с които излизаме пред обществото. По същата причина начинът, по който се изразяваме в интернет, е до голяма степен характеристика на националната култура. Какво мислиш по този въпрос?
      Мерси, че сподели! Ще получиш новия брой съвсем скоро, и докато го продаваме, ела и ни кажи здрасти, ще се радваме да чуем мнението ти и по други въпроси ☺️

      Like

      1. За мен културен човек е такъв, който може да си сложи маска на интелигентна и начетена личност, когато това е необходимо, а не такъв, който винаги се държи праволинейно (както с приятели и когато се забавлява, така и с колеги, учители и т.н.). Повечето считат Интернет за място за забавление и относителна свобода, затова и не винаги показват културната си страна тук.
        Относно способността ни да разчитаме shliokavica – предполагам, че това се учи както се учи нов език. Човек може да се научи да чете на английски без да прилага правилата за четене на български, въпреки че латиницата съдържа букви от кирилицата (или по-скоро обратното).

        Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s