Радио, музика и свежи идеи

Двайсет минути са малко, но и много време. Равни са на горе-долу 4 песни, бърз обяд, двайсетина обиколки на картинг писта или пътя до училище. В нашия случай са равни на пет въпроса… или две страници.

Може би всеки петък вечер гледате любимото си ТВ-шоу, в което тя е водеща и което озарява със слънчевата си усмивка, или следите радио предаванията й, които определено се различават от обикновения медиен поток, характерен със запълващите времето често просто така казани приказки. Евелина Павлова. ТВ и радио водеща, майка и още нещо. Човек, при който си личи,че с удоволствие се занимава с професионалните си проекти.

Повечето хора те познават от телевизията или радиото, но малцина от тях знаят за страстта ти към музиката. Според теб важна роля ли заема тя в живота на хората?

Колко хубав въпрос за начало. Истината е, че моят път е по-скоро свързан с радиото. Телевизията се появи в последствие. Бях на 19 години, когато кандидатствах за работа в радиото. След това реших какво искам да уча всъщност. Това, което ме водеше в решението ми, беше музиката. Дори не съм сигурна, че си представях, че говоря по радиото, но си представях как пускам музика. В моето семейство и майка ми, и баща ми имат специално отношение към този вид изкуство и аз слушах много качествени произведения още от малка. Така че смятам, че музиката е универсална, защото всеки би могъл да го прочете, да го чуе по начина, по който на него му подхожда, на природата му или на настроението в момента.

Също така мисля, че музиката е най-великолепният комуникатор. Знаеш, че има неща, които просто не могат да се изкажат с думи, а чрез изкуството това послание може да стигне до други хора. От друга страна, е вярно и че обединява хората като общност. Това е нещо, което изпитах в работата си и чрез което намерих много близки приятели. Предполагам, че и вие се събирате, за да си споделяте музика. Ние се срещахме да слушаме грънч, защото 90те, когато аз бях в гимназията, беше на мода. Интересното обаче е, че моята дъщеря, която е тийнейджърка, един ден се прибра и ми каза: “Ние се събирахме, за да слушаме музика и слушахме Дордж“, което означава, че има жанрове, които са непреходни и към които изглежда всеки се обръща в даден етап от живота си.

Има си мейнстрийм музика, която обединява хора, по-близки на поп културата. Понякога слушаш това, понякога изпадаш в период на рокендрол, защото нагласата ти е по-бунтарска. Така че музиката, освен начин на себеизразяване, е свързана и с чисто личностното израстване на човека. И, да, наред със семейството, децата и работата, тя, категорично, е голямата ми любов.

е.п.1

С какво друго освен с музика обичаш да се занимаваш?

Най-вероятно отговорът е съвършеното клише, но много обичам да пътувам, защото, освен че си почивам, много неща ми хрумват. Освен музиката, много обичам да започвам проектите отначало, което, както ме поправи един мой приятел, не означава, че не довършвам вече започнатото. Обичам раждането на идеята, когато нещо се случи отначало и след това си заживее своя живот. Най-често много неща ми хрумват, докато съм на път. Дали ще са свързани с работата ми в радиото, или телевизията. Много обичам да пътувам, да наблюдавам. Наслаждавам се и когато съм сама. Веднъж обстоятелствата се наредиха така, че се случи да прекарам няколко дни в Северна Италия сама и ми беше наистина приятно. Човек успява да остане насаме със себе си, да нареди мислите в главата си, да излезе за малко от орбитата си.

Работата на Евелина в радиото, може да бъде описана като коренно различна от това, с което сме свикнали да асоциираме медиите. Предаването „Часът на идеите“, създадено по нейна инициатива, се стреми да запознае слушателите с успяващи и продуктивни млади българи, които дори получили висшето си образоване в чужда старана, се връщат към в родината, за да приложат усвоеното. И така, противно на мрачния поток от нагативизъм, с който медиите понякога ни заливат, слънчевата идея зад този проект осигурява на слушателя лъч светлина, сноп оптимизъм, който отваря прозореца към приятните и мотивиращи неща в живота.

Често чуваме как „всички млади и способни българи избират чужбина пред България, изоставят родното“. Като водещ на предаване за успяващи предприемачи, мислиш ли, че това твърдение е вярно?

И да, и не. Според мен вече хората си взимат двупосочен билет. Това е разликата между поколенията. Ако преди години някой си е тръгвал от нещо специфично, с категоричната нагласа да не се връща, то в момента, както казва дъщеря ми, Европа вече не е чужбина. Човек може да лети до Варна и Виена на горе-долу една и съща цена. Наистина сега вече може да се работи от всяко място на планетата за България и обратното-от родината-за света. В предаването ни гостуват много заминали българи, следвали в чужбина и върнали се в родината, които жънат плодовете на положените усилия с успешните си старт-ъп компании. Така че светът се отваря и има много българи, които се обръщат към университет в чужбина, но след това избират родината си за мястото, където да се развиват като успешни предприемачи. Изобщо не е страшно, че млади хора заминават, взимайки предвид тенденцията да се връщат в страната си. Прекрасно е, че в днешно време можеш да следваш мечтите си и да бъдеш там, където ти е приятно, но това не означава, че няма да се върнеш към корените си.

е.п.3

Като човек с толкова всестранно развити интереси как избра правилния професионален път?

При мен нещата тръгнаха малко наобратно. Тръпката към музиката интуитивно ме заведе към радиото, без да имам каквато и да била квалификация. Бях стажант и имах възможността да се уча от най-големите журналисти в областта. Един от най-ценните съвети, който получих от тях беше: „Дори и да искаш да си журналист, ти не можеш да пишеш и да говориш за всичко, трябва да си определиш тема, която ти е близка и според нея да избереш образованието си“. И тъй като на мен темата с рекламата, маркетинг и комуникации ми е много интересна, а радиото е тясно свързано с комуникация, реших да уча маркетинг и реклама в УНСС, като всъщност дипломната ми работа беше свързана с комуникациите.

Аз съм на мнението, че училището в момента ви подготвя за нещо много важно и то е да се научите да учите. Защото тук идва голямата разлика между предните поколения и вашето. През годините сме имали нагласата, че човек завършва образованието си и след това работи до края на живота си. Сега вече хората записват по второ висше на възраст от 40 години, преквалифицират се, записват различни курсове, участват в интернет програми, продължават образованието си. Човек трябва да живее с мисълта, че цял живот се учи. В тази връзка мисля, че вие ще сте много по-подготвени в това отношение.

Някакви съвети към хората, които не знаят с какво искат да се занимават, а вече трябва да взимат съдбоносното решение?

Това, което на мен ми свърши работа е, че, колкото и тривиално да звучи, наистина нямаше никаква рационална причина за избора ми, просто го поисках. Нещата се наредиха прекрасно, тоест това, което наричаме интуиция или може би което сме натрупали през годините като желание, мотивация, опит, се канализира в нещо позитивно. Човек трябва да е спокоен и да усеща сигурност в решенията си, воден от ясната мисъл, че промени винаги са възможни.

е.п.2

Така едва двайсетина минути разговор с Евелина ни позволиха поглед върху начина, по който един неизменно свързан с медиите човек успява да канализира положителната си енергия в професионалните си проекти, гарантирайки им успех. Важни са удоволствието, насладата и това, което сърцето иска. Всичко останало се нарежда.

Божидара Симеонова

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s