ArtECKE: “бЕз_ЗагЛавNе”

…Mъжът седеше на плажа. Наблюдаваше как слънцето бавно залязваше. А дали залязваше? „Не знам – каза си мъжът. – Може пък и да изгрява наобратно. Кой съм аз да решавам?“ Замисли се за деня, когато видя в далечината малко параходче, застинало на място над водата. То не летеше, просто беше прогорено във фона. „Глупав файл“ – каза си, докато гледаше как вълничките приближаваха краката му. Не ги достигаха. Не и повечето. Загледа рибките, замръзнали във водата. Направи няколко крачки и се наведе да вземе една, но те отплуваха назад, издавайки странни звуци. Можеше да ги сравни със звука на разплискваща се вода, пуснат наобратно. Излезе от водата. Беше сух. Тръгна по плажа. Вместо стъпки по пясък, чуваше разни части от диалог:

– Да… Мога, да… Знам, четири… Наистина?

Мъжът се ядоса и ритна празно намачкано кенче от кола. То излетя няколко метра и пропадна през земята. Погледна към блока си. Горните етажи липсваха. Околните блокове не бяха много по-добре – липсващи или черно-лилави. Изцъка с език. Трябваше да намира нов апартамент.

Продължи към блоковете. По пътя видя едно куче, което тичаше. Не можеше да ходи, не можеше да седи, не можеше да лае. Цветът на козината му беше лилаво каре, като на блоковете наоколо. Мъжът се загледа към блока си. Да се качва ли? Може да е опасно? Продължи нататък. Подмина блока си и следващия. Накрая стигна до едно заведение. Погледна през прозореца…

*          *           *

Мъжът седна пред компютъра.

*          *           *

… където видя една дама, която стоеше пред един мъж. И двамата бяха деформирани. Останалото в ресторанта беше забило.

– Аз обичам кучета – каза жената.

– Не, тази дъска вляво – каза мъжът.

– Аз обичам кучета!

– Не, т-т-тази дъска вляво – продължи мъжът.

– Аз-аз-аз-аз-аз-аз…

– НннннНннNNn…

Мъжът потръпна и побърза да се махне. Следващият блок, изненадващо, беше цял. Мъжът влезе, качи се и започна…

*          *           *

Мъжът отвори папка My Computer.

*          *           *

… и започна да си търси аПартаМент. Намери един на четвърти етаж, в който влезе през стената. Вътре имаше само хладилник, масичка и диванче. Той отвори хладилника – беше пълен само с бира…

*          *           *

Мъжът пробва да стартира програмата.

*          *           *

„Е, все пак е нЕщо“ – помисли си мъжът. Той пробва да си сИпе, но бирата упорито течеше със скоростта на мед. ТоЙ поглеДна часовНика – знаеше, че е беЗмислеНо, нО му беше остаНало като наВик отпРеди всичкО това – стрелките се движеха своевол…

*          *           *

The Following file: cgn*/309\X –  is corrupt – отговори компютъра.

*          *           *

…но. Той се отказа от бирата и я метна. На два метра кенчето спря във въздуха. ТоЙ сЕднА на ДиваНа…

*          *           *

„По Дяволите“ каза си Мъжът „Ще почвам наново“

и натисна  | DELETE |

Deleting file : cgn*/309\X –  – 13% отговори компютъра

*          *           *

Той чУ зВУка нА РадИО беЗ сТанцИя. СкоРо всИчкО иЗдаВаШЕ тОзи зВук – от вятъра, оТ ВятЪра, кОйтО иНачЕ шуМолеШе в ЛисТатА до мИслиТЕ, кОито ЕхТЯха в гЛаВатА му.

*          *           *

Deleting file: cgn*/309\X – – 98%

file Deleted

Would you like to make a NEW world?

|YES|                                  | NO |

 

*          *           *

Той седеше на плажа и гледаше залеза. Мъничко корабче бавно прекосяваше хоризонта. Звуците на плискащите се вълни изпълваха приятно слуха му. Беше оставил шумните улици, пълни с луксозни ресторанти, и грубите жители на града зад себе си:

– Колко хубаво само е тук.

Помисли си мъжът и затвори очи.

Оги Тенев

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s