Грозния паметник

Аз съм дете на демокрацията. Банално твърдение, но е факт. Роден съм в началото на 2001 година и през целия ми съзнателен живот досега обществото ме е учило да обичам Европа и ненавиждам комунистическото ни минало, което, да си призная, беше малко трудно. Родът ми е разделен на две: едната половина е живяла добре по време на строя, а другата – не дотам. Не мога да коментирам миналото. Нямам нито моралното право да го сторя, нито смелостта.

Но нека обсъдим един по-скорошен отрязък от време, чийто край не се вижда скоро. Така наречения “преход”. Аз съм пропуснал началото на това събитие, дори не съм бил роден, когато хората са протестирали, за да си извоюват демокрацията. Но откакто съществувам, винаги слушам за него. Винаги пред светлото ни бъдеще стои чудовището, наречено Преход. Преход е вече на средна възраст. Писнало му е от живота му, но за негово, а и наше, съжаление, децата му го поддържат жив. Това са Престъпността, Национализма и Прекалените-Очаквания-Без-Покритие… о да- и Корупция – най-голямата дъщеря, чието его е твърде голямо, за да разбере, че просто пречи и никой не я иска.

DSC_0086.JPG

Нали казах, че съм дете на демокрацията. Истината е, че това е само едното ми родителско тяло. Другото е гореспоменатият преход.  Оженили са се на млади години и въпреки че изобщо не си подхождат, все още са заедно.

Преходът, въпреки добрата си кауза, а именно – да ни запознае с демокрацията, не е успял да се справи. Все още не е успял да ни интегрира напълно в Европа, все още не е възпитал децата си и на всичкото отгоре ни е накарал да (го) мразим.

Наскоро се разхождах в парка на НДК. Когато си там, няма как да не забележиш една огромна скулптура. Наричат я с всякакви имена – от просташкото “деветоъгълния пето*****к” до официалното му наименование “1300 години България”. Но днес аз ще се осмеля да я нарека по начин, който разкрива истинската ѝ същност. Тази скулптура представлява един Мемориал на прехода. От това, че е построена по време на социализма, през занемаряването ѝ след промените, та чак до устремено загледаната на Запад фигура във висините ѝ, тя, в цялата си същност, символика, красота и грозота, винаги ще представлява материализиралия се преход.

До вчера – деня, в който започнаха да я събарят.

Да, тази структура не беше най-естетично издържаният елемент в града. Да, той носеше лоши спомени на част от хората. Да, може би делегатите от Съвета на ЕС нямаше да се очароват.

Но това ли е истинската цел на паметниците?! Да са красиви? Не смятам така. Тяхната задача е да предават смисъл, история, послание.

DSC_0074

След години България ще бъде добре, искрено го вярвам. Преходът ще е приключил, децата му ще са изнемощели, а хората ще се чувстват достойно в европейското си семейство, от което винаги са били част, макар и единствено духом. Фасадите, тротоарите и улиците ще бъдат оправени. Образованието, здравеопазването ще са реформирани. Но ще дойде и моментът, в който ще забравим през какво е минало обществото ни, за да се радва на новите си привилегии. И точно тогава ще ни е необходим един Мемориал на Прехода, който обаче ние, уви, отдавна ще сме разрушили.

Симеон Кожухаров

1 Comment

  1. Браво, Симеоне! Заради теб и други млади хора – мислещи, грамотни и с позиция, вярвам, че и България я чакат добри времена, ако сте тук! Доста зряла гледна точка имаш, която напълно споделям. Успех! Не спирай да пишеш и бъди щастлив!

    Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s