Playlist -юли 2017-

"Playlist" е рубриката, в която екипът на SWW споделя своите любими песни за изминалия месец.

Alt-j – Pleader

Песента започва като класическо произведение или саундтрак на филм, като струните придават един много интересен съспенс, докато китарата с латино елементи рисува динамична картина. Вокалите напомнят на изпълнение от хор, най-вече заради хармониите. Начинът, по който линиите се преплитат, и по-ниските струни след първия куплет допринасят още повече за богатата образност, която притежава песента. Типично за Alt-J, тази творба те пренася в друг, екзотичен свят, откъдето просто не искаш да си тръгнеш. За мен Pleader възпява именно света на твореца, на въображението, на изкуството:

“How green, how green was my valley

Oh your deeps and your shades

Where the wild roses pray

Such heat from pride

Glorious, the voice of man!

Like the nightingales we sing

How green, how green was my valley”

Да чуеш тази песен на живо си беше едно истинско out-of-body преживяване.

HAMMERFALL – Busido

Bushido е едно доста нахъсващо парче от пауър метъл групата Hammerfall. В нея са изразени дълбоки послания и в същото време се разказва за суровия живот на самураите в Древна Япония.

Halsey – Don’t play

От тази песен просто лъха жега…

Seal – Kiss from a rose

Throwback към далечната 1994, когато излиза тази  песен, с по-съвременно изпълнение от  и преди две години. Класиките са класики все пак и не остаряват. А тази песе не разочарова всеки път, в който се сетя отново за нея.

А има нещо и в текста, което всеки път, когато чуя това произведение, ме кара да спра това, с което съм се захванала и да усетя как музиката минава през мен… а после и да си я припявам цял ден.

“There used to be a greying tower alone on the sea
You became the light on the dark side of me”

The Lumineers – Ophelia

Хубава песничка за ранните летни сутрини и късните вечери. Като цяло може да се слуша постоянно особено по време на работа.

Grandson – Bury Me Face Down 

Открих grandson съвсем наскоро. Ако трябва да обобщя с две думи мнението си, то ще звучи така: “Bury Me Face Down” е първата тяхна песен, която чух. И със сигурност няма да е последната.

LP – Lost On You

Песента е нова и много свежа ❄

Alt-J – Breezeblocks

Наскоро случайно попаднах на друга песен на групата и реших да ги послушам. Breezeblocks ми  е едно от любимите им парчета, напомня ми на лятни вечери прекарани на плажа 🌊

Dodie – 6/10

Откакто излезе официалното аудио на оригиналната песен на Dodie, не мога да престана да я слушам. Текстът наистина успява да ме докосне, а хармониите, които в интерес на истината са гласовете на не други, а на почитателите на изпълнителката, са много въздействащи. Отсега знам, че още дълго време ще си пея тази песен във всеки възможен момент.

St. Vincent – New York

Така звучи носталгията. Така звучат емоциите, през които преминаваш, докато губиш някого. Така звучат мислите ти, когато се чудиш защо по дяволите това ти се случва. Така звучи сърцето ти в опита си да си върне това, което е загубило.

“I have lost a hero, I have lost a friend, but for you my darling, I’d do it all again”

St. Vincent се завръща още по-емоционално и мощно от всякога. Нежното пиано и прочувствените цигулки са 180-градусов обрат от бесните космически китарни сола от предишния ѝ албум, “St. Vincent” от 2014-та. Всъщност тази песен напомня най-много първия ѝ албум, който търпи жанрова дефиниция джаз дори. “New York” е една много силна заявка за бъдещото творчество на изпълнителката. Освен това е и прекрасна песен, която в скромните си 2 минути и половина съдържа по-концентрирана и интензивна емоционалност отколкото някои от нас преживяват в цялото си мизерно юношество.

Monuments – Garden Of Sankhara

Още една от онези мои любими песни, които са едновременно мелодични, красиви, тежки и болезнени. Обожавам тази комбинация. Открих Monuments преди месец и оттогава са постоянно на replay в плейлиста ми. Вокалистът буквално звучи като Мейкъл Джексън, ако той беше вокалист в модерната метъл музика. А комбинацията с неравноделния тежък ритъм на останалите инструменти е просто неземна. Заслужава си слушането

“Wait, are you the sound of life?”

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s