Сузанита през призмата на моето детство

Здравейте, имате ли време да поговорим за нашия месия и спасител Сузанита Мурад?

Отново.

Да, отново ще отворя темата за Сузанита, защото скоро няма да е социално релевантна и като всеки, забъркал се в социалните медии, трябва да се възползвам докрай от способността й да събира кликания.

Но този път искам да поговорим за баща й Орхан Мурад, който всъщност е отговорен за всичко, станало през последните няколко седмици.

Певецът подкрепя контроверсиалните дела на  Сузанита и вярва в принципа ,, Да говорят за теб, пък каквото ще да казват.“. Вече до каква степен можем да приемем и ние този житейски подход е спорно. Дори самият Мурад обяви, че за него е късно да прави подобни провокации. Но когато в едно интервю към Орхан Мурад бе отправено обвинение, че Сузанита е  ,,в крехка възраст“, той уверено отвърна:

След две години няма да е толкова крехка.

И там спрях видеото на пауза. Разбира се, че точно сега е времето дъщеря му покрай подготовка за НВО-та да прави и soft-porn клипове и да пуска Facebook live видеа с брадати батковци, които твърдят, че са правили тройка и пеят за това как имат афинитет към леки жени, не това ме изненада… Изказването му за съвременните 16-годишни бе това, което ме стъписа, защото случайно или не… аз съм на 16.

Никога не се бях замисляла, че вече съм излязла от крехката възраст, без да съм взела участие в нито едно музикално видео или да съм се снимала с поне една пластмасова корона и златен патлак. Дали не ми е минало времето за провокации?

Ние, родените през 2000-та, вече не сме водещата сила. Не сме лошите подрастващи, които тормозят баби и дядовци, нито сме децата, чиито бузки щипят. Превръщаме се в депресираните тинейджъри със suicidal memes, неосъществими аспирации и необозримо бъдеще в една разпадаща се икономика. Нашето време едновременно идва, но и отминава. Достатъчно възрастни сме да ни опандизят, но не и да ни оставят да се разхождаме навън след 10. Достатъчно възрастни сме да мислим за университет, но не и да не съгласуваме всяко голямо житейско решение с родителите си. Достатъчно възрастни сме да гледаме клипа на Сузанита без да ни прикриват очите, но не сме и на крехката възраст, в която все пак е подходящо да участваме в подобни провокации. Закъсняхме. Закъсняхме, драги представители на моето поколение.

Осъзнах, че сме закъснели и се зачудих с какво толкова се занимавахме…

Нека ви върна към нашето детство.

Към вкуса на топящи се ледени близалки, летните жеги и юлските дни, в които още нямахме списъци за книги през лятото.

Нека ви върна към намачканите листи със заглавия като ,,Пипи дългото чорапче“ и ,,Ян Бибиян“, Ю-ГИ-О картите и навлизането на Бакуган манията в България.

Времената, когато Disney Channel все още беше Jetix и логото на Cartoon Network беше друго.

Добре дошли при първия(надявам се) носталгичен пост, насочен към децата от 2000-та. Може би мозъците ни са промити от всичките публикации за the 90s kids или сме свикнали да ни причисляват към Jake Pauler-ите а.к.а 12-годишните, но се надявам чрез това връщане към миналото да възродя гордостта ни  като отделен вид пропаднали тинейджъри. Нека това се превърне в модерната История Славянобългарска, която да ни сближи и да върне уважението ни към нашето славно минало, дните преди Емил Конрад да стане известен.

1. Боклуците, които наричахме храна

Холидейките бяха вид наркотик за мен като малка. Не знам какъв точно беше кремът им, но имаше вкус на откъснат облак и с всяка хапка се доближавах до Рая.

Лъкибой и разбира се, Лъкигърл за момичета с по-различни ,,момичешки“ играчки (модерните обсъждания за премахването на джендър нормите все още не бяха навлезли в България). Аз пак си взимах Лъкибой, бях еманципирана от малка, а и в него подаръците бяха по-хубави

Пиехме сокчета Калифорния или онези в малките пластмасови чашки, които през лятото пъхаха във фризерите и продаваха замразени. Не знам с колко оцветители бяха, но съм сигурна, че във вътрешността на корема ми има картина на Кандински.

И нека не забравяме дъвките Хуба Буба и тези с татуировки…

А кроасаните Чипикао, като отличен комерсиален магнат, знаеха как да изпразнят малките ни детски джобчета със стикери на любимите ни сериали… И като заговорихме за сериали…

statiq 2

2. Детските, които гледахме

От малка социалният ми живот бе предимно дигитализиран. Повечето трепети на битието ми бяха свързани с детските, които гледах, и това какво е станало в най-новия им епизод.

Ето още имена на сериали, с които израстнахме: Wizards of Waverly Place, The sweet life on deck, Sunny with a Chance, Zekе and Luther, American Dragon Jake Long, Kim Possible…

Нека не забравяме и за Cartoon Network, който ни радваше с най-добрите анимации, надминаващи дори тези на сутрешните блокове по другите телевизии: Powerpuff Girls, Samurai Jack, Juniper Lee,  Robotboy, Camp Lazlo, Ed, Ed and Eddy, Ben 10 и Courage the cowardly dog, последният сериал, който излъчваха всяка вечер преди каналът да влезе в почивка.

Сега могат да правят римейкове на Samurai Jack и Powerpuff Girls, но всички знаем, че няма да се докоснат до величието на оригинала. Още помня как плаках, когато Джак бе изтръгнат от своя свят и хвърлен в напълно непознат и нов, може би защото скоро пубертетът щеше да направи същото и с нас.

Нека не забравяме и първите ни анимета, за които все още не знаехме, че са анимета: Shaman King, Sailor Moon, Yu-Gi-Oh, Pokemon и разбира се Naruto.

statiq 1

P.S. Така изглежда асистентката на кмета в Powerpuff Girls, чието лице никога не показваха.

Vlcsnap-46149

3. Известните личности

Дните на Дисни сериалите ни дадоха и много нови известни личности. Това бяха времената, когато Майли Сайръс беше с дълга коса и добра репутация сред майките на фенчетата си, когато Селена Гомес и Деми Ловато още бяха приятелки, преди лошата Тейлър Суифт да ги раздели(личи ли ми, че от малка четях и жълти новини?).

Това бяха и времента, когато малко по малко се учехме как да бъдем диви фенове. Когато за първи път се появиха фейсбук фен страници и веднага харесвахме по 1000 или може би сами създавахме. Тогава се родиха и историите във Vbox7. Ако не сте следили фенфикшън за Селена и Джъстин Бийбър във Vbox7, не сте живели.

Ние сме поколението, което направи Емил Конрад популярен. Никога няма да ни го простя. Шегувам се, той е страхотен(и не, не го казвам, защото ме е страх, че ще ме нападнат лудите фенки).

След като пораснахме малко дойде време и да експериментираме. Тогава станахме фенове на Asking Alexandria или ни погълна първата вълна на все още тепърва навлизащия Кпоп. Още помня първите си опити с черен молив за очи и странстването ми в Afanfiction.com и младите кпоп форуми, когато Exo все още имаха 12 члена и BTS бяха току-що дебютирала група

4. Модите

Експериментирането не беше само в музиката, но и в дрехите. Нашата младост беше и разцветът на Tumblr girl популярността, когато хората все още свързваха Tumblr с корони от венци, очилата с големи рамки, галакси клиновете и сладките тениски и ризки, а не с порно блоговете и всички останали проблематични неща в онлайн пространството.

Все още сънувам кошмари от кратките мигове, когато всички закачаха тиранти за дънките си и ги оставяха да висят за естетика. И онези колиета под формата на мустаци.

Не знам дали е било явление от национално значение, но всички момичета в моето училище използваха степчета, за да си оцветят косите. Невероятно беше.

(Още по-невероятни бяха обувките с колеца.)

А ако не си бил инди дете или хипстър непукистче, си подражавал на по-големите батковци и каки, които бяха ,,готините“ и неиронични последователи на емо културата. Но това е една съвсем друга тема, която също искам да отворя.

statiq 3

5. Феймъсите

Феймъс (от англ. famous – известен) – популярен човек; получава по около стотина или повече харесвания на снимка във Фейсбук.

Винаги е имало младежи, които са били полулярни сред връстниците си, но ние бяхме първото поколение, израстнало сред социалните медии и пределите на известност, до които стигнаха някои хора, бяха шокиращи.

Нашето време беше това на Ask.fm, където всички задавахме въпроси на онлайн идолите си. Там  всеки можеше и да се изяви като ,,забавен“ и ,,остроумен“ с характерните за времето ни затапки и да стане известен. Една от най-добрите затапки неимоверно беше: MnOgo ObICHam kOgATo PaRCaLi mI Se PraVIAt nA HavLieNI KuRPi( превод – Много обичам, когато парцали ми се правят на хавлиени кърпи; i da pove4eto pi6ehme taka :D:D)

Тогава беше началото и на непрофесионалните и артистични фотосесии, които останаха практика, срещана и до днес. Обаче сега ние сме яките каки и батковци зад и пред обектива.

statiq 4

PS. Ask.fm все още съществува, но вече всички предпочитаме Instagram, за да следим онлайн интересите си.


Дори не усетихме колко неща се промениха. Холидейките вече са с ново име и гаден вкус и отдавна не съм виждала някой да си купува степче със същия поглед, с който избира боя за коса. Нравите и времената са толкова различни. Но най-голяма промяна претърпяхме ние. Вече не се стъписваме, когато трябва да умножим три числа едновременно, а с изявена способност псуваме целия раздел с тригонометрия. Не чакаме мама да ни сготви, а гордо и уверено си купуваме боклуци от фаст фуд веригите. Не се цапаме всеки път като ядем, а преднамерено си заливаме тениските с белина според инструкциите на поредното DIY видео. Все още имаме много да научим, обаче нахъсано крачим напред. По-мъдри, по-подготвени и понякога по-уплашени. Но вече сме преживели много, не сме наивните деца от преди.

6. Несигурността

Периодът между безгрижното детство и зрялото тинейджърство е един от най-бурните. Навярно ще е лъжа, ако кажа, че на 16-17 всеки знае кой е и какво иска да прави със своя живот, но вече сме минали през това да търсим своето място в новия клас, в новото училище, в новия етап от своя живот, юношеството ни е към своя край и все по-уверено започваме да взимаме важните решения за своето бъдеще. Отдавна не следваме сляпо заръките на своите родители и не се водим напълно по това, което другите ще си помислят за нас. Но никога не бива да забравяме миналите си грешки, които са характерни за всеки подрастващ. Младежките години все пак са времето, в което трябва да пробваме и да грешим, за да се научим. Дали това ще значи да се запишем в определена паралека, само защото приятелите ни ще са там, да не учим за тест, защото искаме да идем на кино с гаджето или пък да се снимаме полуголи в клип, за да станем известни и обичани, не е от значение. От значение е това накрая да се поучим от грешките си и до нас все пак да има някой, който да ни обича и цени достатъчно, за да ни  ги покаже и да ни помогне да не ги повтаряме.

От все сърце пожелавам всичко най-добро на Сузанита Мурад и на семейството й, както и на всички млади души, които все още се лутат в лабиринта на живота. Дори да се губим, все някога откриваме своята пътечка.

Жанин Фахд Ал-Шаргаби

 

1 Comment

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s