Такива като тях: Дюнер туристите, алтернативната гастрономия

Лято. Излезли сте с приятели да се помотаете в центъра (да видите какво ново в София след като сте се върнали от поредното лятно пътуване), вече е време да се подкрепите и виждате дюнерджийница, но се започва с „аа не тука не са с хубав сос“ или „ех, тези са ми много сухи“. За наше щастие, както за всичко друго в ежедневието ни, имаме улеснение на разположение: Слав и Мишо, новатори в българското ютюб пространство, се отправят на път из софийските улици в търсене на най-добрия дюнер. Вдъхновени от магията на бавен огън, двамата разказват за техния канал, „Дюнер туристите“.

20170716_133038

1. Как се роди идеята за канала?

Слав: Великия Мишо има YouTube канал с почти 1000 абонати, както някои вече може да знаят, но ни се искаше да снимаме заедно видеа, които не са „геймплей“, още от миналата година. Античните кадри, които той добавя в някои клипове, са точно от онзи ранен период на нашите опити за видеа в заобикалящия ни свят. Мислех си да снимаме София и да имаме канал „Защо обичам София“, но това беше толкова неспецифично… да снимаме неща в София, които ни радват. За да заснемаме красивите според нас гледки ни трябваше обект, който да бъде сниман… трябваше ни един вид оправдание, но ще смеся отговора с този на втори въпрос.

Мишо: „Античните кадри“, които поставям от време на време, могат да служат за частично обясние.  Снимани са миналата година и представляват експеримент, чиято цел беше да открием най-удачния формат, под който да започнем да се подвизаваме в „YouTube“. След около три-четиримесечно обмисляне, решихме да създадем канала „Дюнер Туристите“.

20170617_131856

2. Защо точно дюнери?

С: Избрахме дюнерите да бъдат този обект, защото, като се замислите, те са навсякъде около нас. Толкова често са срещани, че може те да са двигателя на видеата, с които да показваме София. Като добавим факта, че това е една от любимите ни храни и още от миналото ни училище имаме спомени с тази вкусотия, се изяснява защо точно Djöjnjäjr.

М: Основно черпим вдъхновение от британския ютюбър „Chicken Connoisseur“ (Ценителят на пилета), който се разхожда из Лондон и оценява заведения за бързо хранене от порядъка на „KFC“. Както се вижда, в Обединеното кралство това е най-популярният вид ресторантьорски похват, поне в сферата на фаст фууда – верига ресторанти, предлагащи набързо приготвени храни, съдържащи основно месо. Чрез достатъчно кратък мисловен процес открихме, че българският аналог, дюнерджийниците , редом със заведенията тип „Пица на парче“ (сеща се за шести епизод и се усмихва), са най-разпространени в България. Това, заедно с факта, че все още си търсехме формат на поредицата, ни вдъхнови да дадем начало на приключенията ни.

20170716_132756

3. Първият ви спомен с дюнер?

С: Някъде четиригодишен Слав хванал с две ръце малък дюнер от „Златното Пиле“, сега „Авразия“, много близо до Немската, ходещ до мама, докато се разхождаме в центъра през лятото. Никога не можех да изям последната хапка. От части защото малкото ми стомахче винаги беше препълнено, от части защото изглеждаше като много сложна работа.

М: Не помня ясно кога се развива случката, със сигурност преди прогимназиален етап. Някой роднина ми беше взел дюнер, може и да ви излъжа, от „Хам-хам“. Най-просто казано, не го одобрих, рекох си, че е по-добре да не ям повече подобно нещо. Едва ли някога съм очаквал след време да започна да харесвам такава храна, камо ли да ставам оператор на нискобюджетна поредица, имаща за цел да открие най-добрата ѝ разновидност в София (и не само).

20170716_132042

4. Разкрийте нещо за тайната формула.

С: Фрост ще ме уволни, ако издам тази фирмена тайна.

М: Засега бихме предпочели да я запазим фирмена тайна.

20170716_132328

5. Как се сработвате?

С: Всичко върви като по мазнина от дюнер… Звучеше по-добре в ума ми.

М: Папа Фрост обикновено е доста претенциозен, що се отнася до качеството на звука и картината (да, някак си реших, че е добра идея да говоря за себе си в трето лице). По тази причина понякога се пораждат спорове, но това не пречи на, така да го наречем, „пълноценната ни работа“. Винаги откриваме най-сполучливото решение на дрязги от всякакво естество.

20170716_131729

6. Как се балансират любовта към дюнерите и поддържането на фигурата?

С: При мен самите дюнери извършват поддръжката. Формата на желе с крайници не идва току-така.

М: Отрекли сме се от използването на градски транспорт… (въпреки че не ни липсват средства).

20170716_132624

7. Вегетариански дюнери – бихте ли им дали шанс?

С: Замислили сме от март, че ще е интересно някой ден да експериментираме с тях и други любопитни подобни и да заснемем процеса. Няма да ви е трудно да познаете какво ще е оригиналното и комплексно име на поредицата с експерименти.

М: От известно време са ни „попаднали в полезрението“. Разумът ми ме съветва да пробвам и кой ли ќе бида, ако не го послушам… (Може би най-неубедителният аргумент за 2017г.)

20170716_133438

8. Колко време отнемат снимането и обработката на един епизод?

С: Снимането е от 3 до 4 часа – Зависи от две неща: къде се намира обектът ни на интерес в конкретния епизод и колко време ми е нужно да се приведа в нормален работен вид в последния момент, за да не получа намаление на заплатата. За обработването се обърнете към Великий.

М: Снимането трае приблизително 3-4 часа, в зависимост от местоположението на дюнерджийницата спрямо “началната станция”. Като полупрофесионалист (чист любител) на тема видеообработка, мога да кажа, че тя се поделя на четири части – комбиниране на записите, превръщането им в миймове, поставяне на фонова мелодия и така нареченото „рендериране“ – процесът на изчисляване на ефектите във видео файловете по време на монтаж или композиране и получаването на крайния видео продукт. Целият процес отнема между 3 и 6 часа. Към това се добавят и 30 минути-1 час за качване в „YouTube“ и готово! Вече новият епизод на някоя от поредиците ни е налице!

20170715_121245

9. Какви идеи имате за бъдещето на канала?

С: Нови поредици, гост туристи, повече контакт със засега малката ни публика. С лятото ще дойде доста разнообразие.

М: Преди всичко адаптиране на нови и разнообразни поредици. След време може и да дадем допълнителни детайли.

10. Кои са най-добрите дюнери около НЕГ?

С: Папа Велик Фростишо със сигурност ще ви отговори конкретно, но при мен това не работи. Затова ще дам три отговора, защото всичко зависи от много неща: Ако търсите изтънченост в дюнер, готови сте да дадете малко повечко пари и ви се иска да го изядете на място с приятна светла атмосфера, отговорът е Авразия. Ако искате да си вземете наситен вкусен лют дюнер и да го изядете с биричка или кола на оградата на училище с приятели, отговорът ще е „Оригиналният Шеф“, дюнерджийницата на спирката на петицата. Ако желаете да се насладите на разграничени аромати, които се съчетават идеално като букет от различни цветя (сравнение на дюнер с цветя), то ще препоръчам досегашния ни първенец Бей Донер (Бай Дюнер) [Baydöner] {Без люто, разсейващо наситен аромат има сегашното}.

М: В случая „най-добрите“ го приемам като субективно понятие. Всичко се свежда до предпочитанията на потребителя. Единственото, което мога да направя е да спомена трите най-близки до НЕГ дюнерджийници – „Baydöner“, „При шефа“ (на спирката на петицата, вероятно Скар ѝ е дал различно име) и „Авразия“.


Ако споделяте любовта към дюнерите се присъединете към приключението на Дюнер Туристите!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s