Исторически Хумор: Отвътре

Шеги за Македония, едит-и със Сталин и Хитлер, гениален хумор и „задоволително добри“ познания за българската история: със сигурност сте попадали на постове на „Исторически Хумор“, затова и знаете за какво става дума. Голяма е вероятността да сте им фенове- все пак меметата им винаги са качествени и гарантирано забавни. Това прави „Исторически Хумор“ една от най-емблематичните български Фейсбук страници с над 110 000 последователи. Малко хора обаче знаят какво се крие зад меменцата; какво се крие в мозъка, който ги ражда- и изобщо- някаква вътрешна информация за страницата. За щастие обаче създателят ѝ се съгласи да ни разкаже малко повече за нея, за себе си и за другите админи.

Какво е характерно за всички постове на „Исторически хумор“?

Една дяволска опашчица, която игриво подскача от тях. Но не като на Сатаната, по-скоро като на дяволчето Фют. Много от нашите постове са парливи, много от тях са провокативни и най-вече много от тях все успяват да засегнат някого и да го накарат да почне да спори с другите потребители, които просто си „ядат пуканките“ и скровлат из страницата.       Разбирам, че няма как да няма такива хора, които да се чувстват обидени, защото сме намерили как да осмеем идеологията, която изповядват, авторитета на когото симпатизират или политическата система, която подкрепят. Но все пак сме заявили, че сме страница за хумор, а не арена за идеологически сблъсъци. Когато човек влиза в нея трябва да очаква всичко, дори и Ганди, разпънат на кръст от шеги, макар че не го заслужава, но какво да се прави… Още със създаването на страницата Св. Петър ме изгледа въпросително.

Принципите ни са такива, че  дойде ли ни шегата на езика – стряляме. Няма значение на къде е насочено дулото – ляво, дясно, нагоре или надолу. Самият аз най-често осмивам личностите или идеологиите, на които по един или друг начин симпатизирам, защото са ми по-познати и успявам наред с всичко да видя и смешно-уязвимата страна на предмета. Вярвам, че на това е способен всеки един малко по-широкоскроен човек, стига да не посещава страницата, обременен от предразсъдици или с каквато и да е доза сантимент.

Казвам всичко това с ясното съзнание, че и ние от екипа не сме безгрешни. Не малко пъти сме преминавали границата на черния хумор в постовете си, с което сме обиждали дори някои от нашите най-последователни фенове и колкото и да сме „хардкор страница за мемета“ винаги сме съжалявали, когато осъзнаем грешката си.  Абсолютно никога не е имало постове, които да искат умишлено да обидят една избрана група от хора, но понякога се е получавало и това. Съжаляваме.

Откъде тръгва идеята за „Исторически хумор“? Кой стои зад страницата?

Идеята идва в един задушен мартенски ден, когато стоях в квартирата си. Тогава бях още ученик. Съквартирантът ми стоеше на другия край на масата и си мечтаеше баща му да му подари семейното Ауди, когато си вземе книжката. Аз мечтаех просто да правя миймове.19113801_1433646440059290_7619192159796378996_n

Тогава се реших да направя „Исторически Хумор“ – с главно „Х“, да – граматически неточно, но суперски яко. Между другото името на страницата не ми дойде наум веднага. На какви ли не глупости се спирах. Една от тях беше „Исторически Мемета“, но един приятел ме спря. Благодаря му за това. „Исторически Хумор“ дойде вече по-късно. 7 минути след като се отказах от гореспоманатото.

19113830_1438428232914444_7388205954971582288_n

Разбира се идеята за страницата не се появи спонтанно в онзи ден през март. Няколко седмици по-рано ме бе обзело някакво вдъхновение. Правех колажи тип #justgirlythings и разпращах наляво-надясно, молейки чужди страници да качват идеите ми. Някъде ги качваха и събираха много лайкове, другъде пък не ме отразяваха. Младият Стив Джобс на меметата, човек. И така реших да направя най-трудната крачка, както във всяко начало – да се престраша да го започна, после всичко тръгва все някак си, било зле или добре.

kapitanche

Малко по-късно се запознах с втория си админ. Тогава той развиваше няколко много известни страници във фейсбук. Писах му, за да му искам разрешение да кача една негова снимка, която ми харесваше. На него пък му допадна идеята на страницата ми и реши да ми удари едно рамо с някое и друго споделяне. И вече нещата започнаха да се нареждат малко по малко. Хората разбраха за „Исторически Хумор“, харесваха, споделяха, тагваха приятели. Нормалните неща. Разликата идва от там, че ние продължихме с шегите на високо ниво (и смятам, че все още не се предаваме) доста дълго време, за да стигнем до тук, а не изчерпването на идеите да ни накара да применуваме страницата на „Бутиков магазин и дранкулки на супер цени“.

Питате кой стои зад страницата. Много малко хора знаят това, дори част от нашите приятели все още не знаят. Не, че работим в пълна конспирация, но поне мен понякога ме досрамява да говоря за това. Детска свенливост. Но може би е и по-добре, защото, ако се знаеше, вероятно импотираните от чувство за хумор организации отдавна да ни бяха подгонили. А кой знае, след време може и да бесят на тел за такива неща (смее се и поглежда към глобуса и по-точно Аржентина).

Мога да кажа, че сме трима отворени към света младежи, които карат хората често да се усмихват.
Когато завърших, кандидатствах Право в СУ, но ме скъсаха по история, защото ми се падна тема, която не бях учил. Каква ирония. Създателят на „Исторически Хумор“ го късат по история. Реших да не се отказвам. Работих половин година в чужбина и се подготвях в същото време. После се върнах и кандидатствах наново на същото място. Взех историята с отличен, а сега ми предстои да съм първи курс.
Нещичко за някои от моите интереси, които се припокриват с тематиката на страницата : любимата ми книга е „На Западния фронт нищо ново“ на Ремарк, а напоследък съм се захласнал по антивоенни романи. Много харесвам и Милен Русков – страшни исторически романи!

Ако аз съм постоянният черноработник, този, който организира и поддържа всичко, вторият админ представлява необработеният диамант в екипа. Не е много активен, но някои негови идеи са златни. Винаги се допитвам до него, защото мисли в перспектива. Той е от типа хора, които първи ще са разбрали, че има държавен преврат и докато го слушаш как ти го обяснява,  той вече ще ти е бутнал билета за Аржентина в ръката.
Учеше право в чужбина, но разбра, че не е за него и се върна, за да учи програмиране в България. Смешното е, че и аз съм учил програмиране, но поради същата причина се ориентирах към Правото. Често се шегуваме с него, че откъдето единият се връща, другият там отива.
Фен е на точните науки и фантастиката. Гледа  „Кеч Мания“. Още се опитвам да го убедя, че не се удрят наистина. Но какво пък. Като знам колко хора гледат „София ден и нощ“. Всеки гений с кусура си.

Третият админ беше моята дясна ръка. Той се занимаваше с „Историческите факти“ и ми помагаше с координацията, когато бях блокиран. Върл фен на Sabaton. Веднъж на един концерт вокалистът на групата му хвърлил шише с вода. Нашият човек, прималял от чакане, вместо да я изпие още си я пази на секцията в тях. „Горна баня“, държана от Йоаким Броден, безценно.
Наскоро админът ни напусна, поради нарастващите ангажименти в Медицинския университет. Разбираемо. Да учи по-добре сега и да не се занимава с глупости, че нещеш ли да се случи той да ме лекува след време… На добър път, товарищ!

ПС : Търсим си нов член на екипа. В страницата има публикация относно това.

Кога е бил първият пост на страницата и какъв е бил той?

Сега като се разрових в снимките видях, че е от 10 април, 2015 г.  – Хитлер по къси дънкови гащенца, с вълнени чорапи, опънати до коляното, облегнал се до едно дърво. Направо ще кажеш, че не един от най-железните диктатори в историята на човечеството стои пред теб, ами Джорджано. Но какво да ги направиш, немци. Те и сега още си ходят така по фестивалите и лъокат бира. Не, че средният български селянин през 20-те г. на XX в. е познат на Запад със своя изтънчен вкус относно облеклото си, но… Нямам право да ги съдя,  виждал съм си снимките от 7 клас.
Иначе въпросната снимка на Хитлер по къси гащенца е изтрита от страницата. Като цяло почти всички снимки на Хитлер сме изтрили, заради все по-нарастващата либерална цензура във фейсбук.

Да, видях един ваш пост, където казвате, че сте системно блокирани. Имате и втора страница?

Може би от повече от година реалностите във Фейсбук не оправдават неговите лозунги за „свободно комуникиране“, а и изобщо за свобода. Напоследък се наблюдава една нарастваща и всеобхватна либерална цензура. Наред с  крайните националистически движения в Европа, които наистина си служат само със злоба, гняв и агресия, не водейки до нищо градивно, тази цензура задушава и нас – някакви си момчета, които правят мемета. Затова и изтрихме повечето шеги с Хитлер. Отдавна блокират само за негова снимка – без свастика, без нацистки поздрав, без нищо провокативно, ако ще и по най-невинните традиционални немски къси гащета да е – БАН.
В момента изтърпявам вече трети пореден месец на блокирания си профил. Другите админи в страницата също биват блокирани многократно. Минава ти блока и хоп – системата открива някаква снимка отпреди година, и хайде в изгнание отново. Трудно се справяме с организацията, когато сме подложени на такова преследване. Не сме и само ние де. Много общественици бяха блокирани по подобни начини. Помня, че един колега – Самуил Петканов, – беше блокиран само, заради споделяне на клип  от профила на Жоро Игнатов от „Съдебен спор“. Друг познат пък беше блокиран за употребата на думата „хомосексуалист“ в чисто научен контекст.
Но най-странното за мен си остава това, че едни биват блокирани за подобни неща, а други профили, които разпространяват файлове на порнография ; публични екзекуции на ИД ; изтезаване на животни и т.н, остават в повечето случаи не засегнати от дългата ръка на зукъргбъргската администрация, която следи за спазването на правилата и политиките на Фейсбук.
Странна работа, а? Свободна социална мрежа с дъх на тоталитаризъм. Може би някои умове от близкото минало са придвидили накъде могат да отидат нещата в близкото бъдеще. Ще се позова на един цитат от Рейгън, за да обобщя горчивината на гореизказаното : „Ако фашизмът се завърне, то това ще стане под маската на либерализма“.

Защо страницата е толкова успешна?
Защото е проект с не лоша идея : хумор, провокативност и знания, много знания. Една голяма част от постовете ни са с образователна цел. Рубрики за „Исторически факти“, „Цитати“, а и, за да се разберат самите шеги, потребителят трябва да има една добра база от познания върху историята и в частност предмета на шегата. Вярно е, че откакто Фейсбук администраторите почнаха да ни преследват по-интензивно, започна да става трудно да поддържаме високото ниво на хумора. Дори си и позволяваме да публикуваме някои доста повърхности, да не казвам банални шеги, но е трудно да се творят мемета, когато са те хванали за гушата – няма как да не се чувстваш обиден и разочарован. В някои дни също не успяваме да публикуваме нито една снимка за целия ден, защото всички админи са блокирани и не може да се намери човек, който да свърши тази работа. Трудно е, но държим фронта. Винаги има сила за един последен удар.

По-горе казах знания. С времето „Исторически Хумор“ се доразви като успешен проект, поради образователната си насоченост, която някак си спонтанно се затвърди във времето. Това стана благодарение на нашите фенове или ще е по-вярно да ги нарека приятели. Благодарение на тях в страницата започна да се заформя една приятелска общност със сходни интереси и най-различни познания, което логично води до много интересни дискусии. Под всяка една публикация за завързват полемики, където „в боя“ се изправят някои много различни  хипотези, подкрепени с още по-неочаквани, но все пак логични и обосновани аргументи. Може би ние, админите, сме научили повече от феновете, отколкото те от нас. Това ни е по-голямото щастие от работата. Връзката с феновете и факта, че измежду редовете на страницата можеш да намериш толкова широкоскроени и отворени хора.

Какъв тип хора притежават исторически хумор?

Най-вече широкоскроените хора, неопетнени от сковаващия фанатизъм на някои привлекателни идеологии.

20476192_1487600804663853_6102227141542194846_n

С какво най-много се гордеете?

С това, че успяхме да запазим политическата си принадлежност в тайна. Не си позволяваме да изразяваме политически пристрастия, нито да вземаме страна в полемиките между феновете. Не мислим, че е коректно. Също така усмиването чрез постовете ни е насочено на всички страни. По горе го казах. Ще го кажа пак : няма значение дали е ляво, или дясно, тоталитаризъм или демокрация – рано или късно всеки бива осмян от нас. Факт е, че шегите ни в различен период от време клонят повече към една посока, но това не се дължи на политически пристрастия, а на настроения, съвпадения или най-вече на самата ни компетентност. Не можем да направим шега за всичко, защото просто не можем да знаем толкова много неща. Разбира се че има още какво да учим.

Някои хора ни обвиняват, че сме били платени от ляво, само защото този месец шегите, насочени срещу дясното са били повече от другите. И обратното. Винаги има хора, които прекалено много се задълбочават в нещата. Мисля, че ако бяхме платени веднага щеше да си проличи. Няколко пъти сме отказвали да продадем страницата. Обективната част от хората, които твърдят, че действаме под закрилата на някой субект, могат много бързо да си направят справка, като посетят „На всеки километър“ и видят какво може да се нарече платена и политически-ориентирана фейсбук страница. Същите, до колкото помня, щяха да организират подписка, с която да извикат Путин на 3-ти Март в България.

Ние просто правим сладки меменца.

Кои са твоите любими страници във фейсбук?

  •  „Българска история“ могат да се нарекат с право днешните модерни просветители. Тяхната работа е повече от достойна за уважение.
  • „Не!Новините“ са винаги на ниво. Често ни карат да се усмихваме.
  • Клуб „Военна История“ полагат не малко усилия, за да поддържат доброто си ниво на военна тематика. Като добавим и чувството за хумор няма как да не са една от предпочитаните страници.

Много важен въпрос: как е правилно да се казва според теб: мийм, меме, мем, мими…?

Може би читателят ще забележи, че в статията многократно употребявам различни варианти. Честно казано го използвам, без да да тормозя умът си с премисляне на граматика. Звукът идва от устата, но трябва да извира от душата. Понякога е мийм, а понякога меме. „Меме“ звучи по-ъндърграунд, по дивашко и натурално. Както казват – друго си е сладкото меменце. Но пък „мийм“ звучи по естетско. Ако носиш очила да не казвам, че е задължително да го произнасяш така. Дали ще пиеш вино, излегнат на дивана като древногръцки бог, и ще го наричаш „мийм“, или ще го наричаш меме и ще се хилиш идиотски – няма значение. На прага на ядрена война сме, а виж хората за какви неща спорят.

Кои са твоите 5 любими поста на „Исторически хумор“?

Труден въпрос. Невъзможно е да избера измежду 1000+ мийма, но да кажем, че за страницата ни е характерно нещо подобно :

 


Е, аз все пак се надявам ядрена война да не избухне. Но ако избухне, ще се наслаждавам на последните си мигове живот и шегите на „Исторически Хумор“ за Тръмп в бункера.

Яна Стойкова

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s