Шест сутринта е

Шест сутринта е. Тичахме към плажа с всички сили. Закъснявахме, ще изпуснем магията. Аз тичах най-отпред, нямаше да пропусна златния час за нищо на света. Прасците ми горяха, но бяхме почти там, трябваше да го хванем. Защо е толкова трудно да тичаш в пясъка, дявол да го вземе? Усещах как краката ми потъват и между пръстите ми се приплъзват прашинки пясък, счупени мидички …Сега обаче нямах време да се наслаждавам на гъделичкането.

Шест часа и три минути. Там сме – седнали до скалите, жадно вдишвайки соления въздух. Вълните лежерно се разбиваха до нас, дори те още не се бяха събудили съвсем. Тогава, сякаш само чакаше да седнем, и се подаде любопитно зад синия хоризонт. Слънцето, заради което жертвах топлите завивки, още зачервено от съня, срамежливо разкриваше своето сияние минута след минута. Забравих за умората и огромната нужда от кислород, която изпитваха белите ми дробове. Всъщност…дори не се нуждаех от кислород в този момент – бях концентрирала цялото си съществуване в това да запомня всеки един малък детайл от морето, чайките, изгряващото топче, което иначе проклинах през деня, тишината на момента, която носеше успокоение. Посрещала съм десетки изгреви, но този криеше нещо по-специално в себе си.

За миг успях да откъсна поглед от огнената сфера и да се огледам зад мен, до мен. Бях заобиколена от хората, които тичаха след мен към плажа минути по-рано. Те сякаш бяха изпаднали в транс, всеки тихо поглъщаше магията на утрото. А аз просто поглъщах лицата им, които по-късно щяха да ми напомнят за спомените, които споделяхме. Тогава разбрах кое беше толкова специалното на този изгрев. Да, както началото на всеки друг ден, този тук и сега обещаваше ново начало, нови приключения и шанс да направиш нещо велико, но.. тази сутрин аз седях на плажа с хора, които познавах едва от седмица, които идваха от различни краища на света и все пак аз смеех да ги нарека свои приятели. Извърнах поглед обратно към слънцето, което вече се извисяваше в цялото си могъщество над морския хоризонт, и мислено му благодарих, че в този момент ме събира с личности, които иначе никога не бих опознала. Благодарих му, че огрява лицата ни със златистата си, топла милувка и ни обещава още един ден, който да сътворим заедно.

IMG_1000

Седем сутринта е. Вече без цел и посока, която да гоним, всички заедно газим в студения, груб пясък, усмихваме се на мълчаливо, всеки потънал в собствените си мисли. Това ли е духът на лятото, чудя се аз? Срещаш нови и колоритни хора, танцувате до късно, говорите си до три сутринта, а после се събуждате заедно в разхвърляната хотелска стая и сте готови да застанете под горещите слънчеви лъчи и да озвучите въздуха със смеховете си. Ако да, мисля че съм готова да тичам по пясъка, с очи още полузатворени и сънливи, всяко утро, за да посрещам летните дни и да не им позволявам да се изплъзнат.

IMG_9302

Лято. Без значение къде, с кого…просто го обикни, създай своя специален момент.

 

Моника Бояджиева

Плевенско чедо. На 17 по документи, на 7 по ръст и външен вид. В един момент може да обсъждаме защо небето е синьо или хобитата на Наполеон, а в следващия – дали ананас върви на пица (о, и още как!). Наблюдавам хората с интерес, обичам да слушам всякакви истории, попивайки като Спондж Боб. Вдъхновяват ме пламъчетата в очите на тези, които правят нещата със страст и любов ..предават ми желанието да извърша нещо ново и смело. Фотографията е най-новото ми хоби. Снимките са моя начин да обрисувам това, за което пиша. Езиците са голямата ми любов, с тях опознаваш народа и културата, а ако имах златна рибка първото нещо, което щях да помоля е да ги знам всичките. Обожавам да пътувам, за мен това е начина да опознаеш света около себе си и да намериш своето място в него, така че не се срамувайте да ме поканите у вас, ще хвана влака веднага.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s