Море на палатка? Да бе да!

Този разказ ни беше изпратен, за да сподели с повече хора красотата на сините вълни, на дивите плажове и най-вече… на изживяването, което е морето на палатка

Море на палатка? Да бе да!

Това ми отвърнаха наште първия път като ги попитах… Но ето ме 1 месец по-късно, след много убеждения, дълги организации, издирване на спални чували, шалтета, загубени нерви и 5 часа път. И всичко това изчезна, заедно с глъчката и лудницата на града, стъпвайки на дивия, пуст плаж.

Часът е шест и половина, слънцето е изгряло, а палатката до толкова се е нагряла, че жегата прекъсва съня ти и е време да ставаш. Навъсена разбира се, че се будя 5 часа по-рано от обикновеното осъзнавам, че няма да мога да заспя отново и ставам. Сутрините-най-смотаната част от деня. Затова обичам да ги проспивам.  И в този момент отваряш ципа на отделението и го виждаш.

DSC_0696

Знаете ли какво? Направо забравете по-горното. Няма друга част от деня като сутрините на морето. Виждам дългата плажна ивица, усещам лекия хладен полъх от вълните, синьото небе, топлото слънце, ситния пясък под краката ми, свежия въздух и забрявам за всичко друго. Другите в палатката още спят. Време е да поплуваш. Влизаш във водата и оставяш  студът да те обгърне. Вече си буден.

 

DSC_1055

Плуваш в спокойната вода и се раздвижваш след дългия сън. Хората вече постепенно започват да се събуждат. Излизаш и се просваш на напечената от слънцето хавлия. Който вече е буден идва под тентата да разкаже какво е сънувал или нетърпеливо пита кой ще влиза във водата. Рапанчетата навързани за горните опори на тентата леко се полюшкват от приятния ветрец.

DSC_1327

Взимаш захвърлената на масата книга. Страниците и леко са се нагънали от нощната влага. Четеш. А после и спиш. И пак четеш.  И пак спиш. Обяд е. Време за диня. Събираме се под тентата вече, търсейки сянка от жаркото слънце и очавайки да се разхладим с малко диня. Абе не беше много малко, някой път и по две режехме. После похапнали доволно влизаме във водата. А после пак спиш, четеш, спиш, четеш, белот, пак плуваш, малко се печеш.

DSC_1611

И привечер се качваме на хълмчето, за да ловим сигнал и да уверим родителите, че още не сме пропищяли от буболечките. (Впрочем за цялото време, през което бях съм се натъквала само на един самотен паяк, така че това не е било изобщо проблем.) Ех това хълмче. Слънчогледи докъдето ти стигат очите.

DSC_1209

Няма такава красота. Връщаме се по прашния път, дали дневния отчет, проверили набързо Фейсбук и аверчетата, осведомили се за живота там, отвъд хълмчето. Време за вечеря. Отново всички под тентата. Едно от нещата, които не очаквах за морето на палатка, определено е, че не си представях да ям повече от колкото в София. Но уви вечерните-спагети, ориз, пържени картофи и тиквички, пържоли и т.н и т.н доказаха противното. Цялата вечеря преминава в молби за подаване на прибори, чинии, хляб, още малко от тази купа, а и от тази и онази. След вечерята, разбира се, започва уговорянето кой ще мие съдовете. Всеки започва да вади кирливите ризи на другите, упреквайки ги кога са мили за последно или пък самоизтъквайки как той е мил на обяд или миналата вечер. Повече приличаше на пазар на Капълъ Чарши отколкото на нормална вечеря. Но не ме разбирайте погрешно, това беше една от най-забавните части. След цялото преговаряне и разправии, насълзени от смях очи, двама набедени не толкова засмени отиват да мият чиниите. Ще ви спестя подробностите за миенето да кажем, че най близката чешма беше на 5 км и другата алтернатива беше морето… И вечерите. Любими вечери.

DSC_0679

Одеяло на брега на морето, готина музика и готини хора. И тогава изгрява луната. Едно нещо, което осъзнах е, че изгрева на слънцето е едно абсолютно нищо, сравнен с изгрева на луната. Огромна, оранжева, достолепна и красива. И постепенно разпростира красивата си пътечка върху морската вода привиквайки те към себе си.

20814999_1073915032742941_1725831878_n

Знам какво си мислиш. Готино море, книги, приятели, храна всичко. Ами тоалетната? Мхм. Не можем да не споменем липсата на такава естествено. Това е нещо, което просто трябва да преглътнеш. След втория ден се превръща в сплотяваща разходка с по дружка, която споделя нуждата, а и пътя до някое и друго храстче.

И това е то, морето на палатка, най-хубавото море, на което съм била. Е изключваме горните три реда. Оцених банята си като се върнах.

DSC_0808


Ива Христова

Снимки: Вихра Иванова

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s