Entdecke: Чарът на планината

„Entdecke” е немският вариант на “Discover”. С други думи, това е рубриката, с която търсим и откриваме нови, интересни и любопитни нещица за вас, които си заслужават да бъдат открити.

Има два типа хора. И не, не говоря за тези, които предпочитат пържените картофки с кетчуп върху цялата порция или тези, които го отделят. Нито тези, които ядат пицата със или без коричките. Нека забравим и разделението на Айфон и Андроид юзъри. Дебата за високоинтелектуалния термин меме срещу мийм дори няма да го споменавам…(упс).
Днес си говорим за тези от вас, предпочитащи планината пред плажа, морето, изгарянето стил тираджия, надуваемите пояси и разбира се малките деца, опитващи се да подложат вокалните си способности на тест, стигайки до ръба на възможните за човек децибели и честоти, на скромното разстояние: 50 сантиметра от ушите ти. Рай. Ако вие сте от тези хора, за които гореописаната картина не представлява качествена почивка, или просто планинските разходки не фигурират често във вашия списък с дейности през ваканцията, то тогава сте на правилното място! Като човек, прекарал голяма част от свободните си дни по пътеките на родните ни планини, реших да ви разкажа накратко защо е хубаво да ходите в планината по-честичко, както и да ви посоча пет от любимите си преходи, които горещо препоръчвам. Окей, пак ще се върна на сравнението с плажа. Естествено, не е задължително да предпочиташ едното пред другото. Просто понякога си падам по малко по-крайните хиперболи.

Преди да изброя планинските маршрути, ми се иска да задам следния въпрос: Какво прави планината толкова специално място?

Правило номер едно: тя е за всички. Не ми се е случвало да се размина с fellow планинари или дори по-сериозни алпинисти, с които да не се поздравим и най-вече да не си разменим по някоя шега, закачка или вербална подкрепа като “хайде, още 20 минути остават до заслона, you can do it”. Няма нищо по-забавно и от ситуации на група от хора, сред които и някой, който може би за пръв път е в планината, задаващ въпроса “тоалетната къде е?”. Какво друго да последва като отговор освен въртене на 360 градуса с вдигнати рамене, отворени длани и изпънати ръце плюс реплика “според теб къде?”

1Нали помните правило номер 1? И това също може да се види. He’s like: “That’s not what i expected when you said we’re going for a longer walk today”

Като казвам, че планината е за всички, в никакъв случай нямам предвид, че всички я приемат за даденост или преувеличават с приемането на отговора за тоалетната мааалко повече отколкото трябва. Аз поне не съм попадал на такъв случай…за радост. Това, което имам предвид е, че няма неща като “Аз плажната кърпа си я пльоснах на този шезлонг още в 6 сутринта, за да го заплюя, значи мястото си е мое, съжалявам господине!”.

2

Но стига вече сценарии, ето ги моите препоръки към някои страхотни планински походи в България, популярни или не чак толкова, които смятам, че си заслужават:

Алеко – Железница (3 часа и 30 мин)

3

Считайки София за начална точка, започвам с най-близкия до столицата маршрут. Походът е лек и приятен, няма тежки спускания или изкачвания, пътеката е широка, с много панорамни гледки към София, Симеоново и Бистрица. Наоколо е пълно и с чудесни места за пикник! Но аз лично не бих прекалявал с яденето там горе, защото Икеа се намира близо до долната станция на кабинковия лифт. А кой не обича кюфтенцата на Икеа? Чудесен завършек на половин ден разходки в планината са, имайте го предвид.

Златните мостове – Черни връх (3 ч.)

“Най-високата точка на Витоша? Хайде стига, всеки знае Черни връх”

Е, дори и да звучи някак комерсиално, не е за изпускане. Това е един от онези походи, по време на които видях някои наистина интересни неща…like…

4До ден днешен не мога да си обясня какво търсеше тази прахосмукачка там

От местност Златни мостове се тръгва по стръмни стъпала, вляво на които е и внушителната каменна лавина от морени. След около час вървене се открива х. Кумата. Остатъкът от прехода е дълга и широка пътека, обозначената с колчета (зимна маркировка), водеща до самия връх.

Чували ли сте твърдението, че храната има различен вкус в планината и е винаги по-вкусна там? Не? Ами така е.

Ако сте изкачвали Черни връх и сте пропуснали да хапнете боб и кюфтета с лютеница от хижата, заклевам се, не сте живели. Ако смятате, че баба ви готви вкусно, направете прехода и се убедете сами в обратното. Даже и на мен ми беше трудно да призная…

5

Парангалица – х. Македония (4 ч.)

Преход, предимно съставен от черен планински път и само един горист участък. Заради този факт автоматично се предполага, че маршрутът е лек и приятен, но истината е, че разстоянието уравновесява везната с нивото на трудност. Непонятно за мен беше защо табелите казваха “2ч. 30 мин.” при положение, че отне близо 4 часа…

6

Между другото, някога чудели ли сте се как изглежда точно там, откъдето извира река? Пак заповядайте. Хълм с няколко извиращи притока, съединяващи се малко по-надолу, е гледката от хижа Македония. И макар реката на снимката да е Бистрица, не е нарочно, няма продуктово позициониране заради фамилията ми, честно.

х. Яворов – Суходолско езеро (3ч.)

7

Винаги съм предпочитал Пирин пред останалите ни планини. И дори не съм сигурен защо. Това, за което съм сигурен обаче е, че да си намериш спокойно и най-вече усамотено местенце за престой около Разлог и Банско не е най-лесната задача, особено в седмицата на Джаз фестивала. (Урок – научен) Точно тогава регионът е по-посещаван от туристи, отколкото сайтът Pomagalo от ученици вечерта преди класно. (Нека не си разваляме вкуса де, ваканция има още малко.)

Двучасовият преход от хижата до езерото не е от най-лесните, пътеката е стръмна и тясна. За сметка на това често е пресичана от потоци и реки, така че поне има начин да се разхладиш.

8

Ако сте заредени с енергия, сила и желание може да жертвате още 2 до три 3 часа пеша до самата хижа. Но ако случайно разполагате с АТВ или джип, офроудът догоре е по-бързата и приятна алтернатива.

Последният преход е изкачването на връх Вихрен. За жалост дори нямам снимков материал от маршрута, защото хард дискът ми беше на мнение, че снимките му принадлежат, след като изгоря и изчезна с всички тях. Както и да е. Няма и да разказвам за маршрута. Само ще кажа, че е най-страхотният и труден преход, който бях правил. Не знам дали се дължеше на факта, че моментално след като се качихме на върха, започна чудовищна гръмотевична буря, или заради това, че беше преди години и не съм бил толкова издръжлив следователно ми се е сторил като предизвикателство, но това е номер едно планински поход в България, който препоръчвам и заявявам, че наистина си заслужава!

Благодаря за отделеното време да прочетеш статията, надявам се да ти е харесала!

Все още времето позволява планински разходки, така че не се бави, нарамвай раницата с всичко необходимо, обувай се (и не с джапанки, много моля. Сърцето ми се късаше, когато виждах хора със сандалки да изкачват в.Мусала) Ако все пак планината не е най-подходящото за теб, сподели статията с приятел, който често прави походи…възможно е да не е чувал за някои от маршрутите.

final_meme.jpg


Християн Бистришки

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s