За ритъма на планината, музиката и социалната промяна

Денят е хладен за септември, но времето е идеално- не прекалено студено и не прекалено топло. Часът е десет и половина сутринта и с Деян Петров похапваме от сладкиша, който направих сутринта- кексчета Ламингтън, но глазурата не се получи. Деян Петров „Дицата“ е социолог, активист, учител, будител, музикант и мой учител по барабани. В този ден седим в репетиционната му, която принципно държи тъмна, но по стената блещукат шарени коледни лампички и това прави атмосферата много мистична. От моето място на барабаните погледът ми всеки път пада върху един стар плакат, който описва програмата и лайн-ъп-а на Ритъмът на Планината. Дицата е освен всичко и организатор на ежегодния фестивал Ритъмът на Планината, който се провежда от 7 години в Самоков. И тъй като тазгодишното издание предстои, в онзи ден докато закусвахме, го помолих да ми разкаже малко повече за феста.

21366733_2000169120218829_8166346856944441344_o

Историята на фестивала започва в далечната 2011-та година- същата година, в която Дицата става учител в Самоков. Тогава свирел на перкусии в реге групата Root Souljah (на които също има плакат в стаята- всъщност има много плакати, тъй като Дицата си пада много сантиментален) и един ден му казали, че ще свирят на някакъв фестивал. Това много го изненадало, тъй като нямало никаква реклама и не бил чувал за него, а щели да свирят едва ли не на следващия ден. Оказва се, че общината била заделила пари за активните културни хора и им заръчала да организират такова събитие. Това били Liberty- рапъри, които имали голямо студио в младежкия дом. „В Самоков тогава нямаше рок място, нито хип-хоп място- в баровете, в заведенията се слуша основно поп-фолк. Няма място за музикално различните и като цяло за различните.“ Затова студиото на Liberty служело реално за соушъл спот за алтернативни хора.

Първоначално Дицата бил резервиран, защото не знаел какви хора са, все пак ъндърграунда се свързва с наркотици, алкохол, сива икономика, а той бил преди всичко учител. Тогава му било твърде рано. Но като минала една година, като се запознал с тези хора… всъщност било много интересно как. „Щях да изкрейзя като учител и помолих едно местно метълче, Марто, който беше и китарист, дали може да излезем да пийнем по бира. Той каза окей, нали, и в бара щяло да има концерт на БТР. Там музиката я пускаха именно рапърите от Liberty, запознахме се, поканиха ме в студиото…“. Тогава той им предложил да си обединят усилията за фестивала- той като учител щял да доведе и доброволци. „Така много вдигнахме левъла за второто издание- повече публика, големи изпълнители, много доброволци, по-добра реклама“. Инициирала се среща между Младежки парламент Плевен и Младежки парламент Самоков.

„Мисли за този фестивал от една страна като концерт, но по-голямото значение е че покрай организацията вътре в града се случва социална промяна. Променят се културните вкусове на хората, създават се арт мрежи между хората“ казва той развълнуван. „Огромната цел на Ритъма- това не е просто концерт. Идват 300-400 човека и те започват да пулсират вече в друга културна среда, свързват се с хора с по-различен стил и това е нашето крайно намерение- Ритъмът да не е само фестивал, а да бъде устойчив тригер на някаква вътрешна социална промяна.“

Затова го правят вече 7 години. Отначало фестивалът бил младежки концерт, но в един момент решили да разширят обхвата- да не е само концерт вечерта, а да дадат шанс на повече хора да се докоснат до изкуства и да си открият свой талант. „Затова вкарахме логиката да има работилници през деня, работилници от града и така ангажирахме и местни организации.“ Това са кръжоци, клубове по приложни изкуства, по екология, по спорт, по образование. Така обърнали логиката и посетителят, който обикновено би бил пасивен участник, се превърнал изведнъж от обект в субект.

Тази година новото е, че за първи път съчетават два фестивала- Ритъма и скейт състезание. Човекът, който го организира, им е приятел „защото по принцип хип-хоп културата е близка до тия спортове“; и локацията е нова. Вече няма да е на площада, а в новооткрития крайречен парк. Този парк, оттам минава точно Искъра, представлява едно място с езерца, по път за Боровец, имало и скейт рампа.

21167841_115663145766932_5834404104168413412_o

Промяната в локацията се дължи и на намерението им от догодина фестът да бъде по-професионален. „Тоест искаме да привлечем хора от цялата страна и да търсим партньорства, които не са само местни, и по-голямо музикално име. В перспектива искаме да се изнесе в една местност в самоков- Ридо или Ридъ. Това един приятен рид: за 15 минути се качаваш горе, където има един стадион, който е неизползваем. Искат там да сетнат сцена и да направят палатков лагер; и фестивалът да бъде примерно два или три дни. „Баш си като истински фестивал“, вметвам аз. Пак ще си има работилници, но и най-вече по-сериозна концертна част. „Това съответно изисква много по-сериозна организация, в тоя смисъл по-професионален.“

Обикновено по време на феста има томбола- хората, които участват в работилниците получават едно талонче, на което им цъкат печат или си лепят стикери. Като съберат примерно 6 печата или стикерчета могат да участвт в томболата. Наградите са най-различни: има тениски, лакомства, с каквито неща разполагат техни приятели. „Примерно един приятел дава ваучер за курс по фотография, друг приятел- Аксел- има един комплекс за почиква и дава почивка за двама -тоест всичко става на един приятелски принцип. Но този приятелски принцип този път не е за фън, не е за пийване, а за развитие на самата градска общност.“ Докато казва това Дицата тършува из едно чекмедже и ми подава два стикера- на Ритъма и на Liberty. „От време на време ходя с една камуфалжна шапка, тя всъщнст е на Либърти“. Сяда си обратно на стола и въздиша. „Та да… бутаме го феста“. Осигурили са си финансиране от общината, имат им довереие, „с кмета дори имаме един разговор- той иска с делегиран бюджет да направи в Самоков арт център. Което значи, че трябва да пътвам по два-три дни дотам от София, вярно, но пък ако си бях избрал да ми е по-лесно и да не организирам такива неща, нямаше да обеднея. Не съм забогатял с това. Но пък егати сбъднатата мечта е да организираш фест, който случва някаква социална промяна в града.“

 

“Принципно малко се притеснявам от камери и това си личи по физиономиите, които правя”

Впуска се в обяснение за приятеля му Анри, с когото са основните организатори. Той бил скулптор, правил надгробни камъни и следователно прекарвал много време на гробищата. Освен това бил и  художник, основател на младежка театрална студия, правил хип-хоп и общо взето много особена птица. Много артистичен човек, много харизматичен, но от друга страна бил зодия везни и не можел да вземе решение никога… Изведнъж Дицата се сеща за нещо и възкликва „Ей, чаят!“- забравил е да пусне водата да се топли. Докато се суети с това, продължава:

„Самоков изигра много важна роля в моя живот, защото започнах много по-сериозно да се занимавам с музика и със социални неща.“  Казва ми, че има „Утро“ и коприва. Аз му отговарям, че не съм пила коприва затова искам Утро, което го изненадва. Копривата прочиствала дробовете, което той оценявал понеже е пушач.

„Покрай Ритъма бях и във Форум Ключ- поканиха ме като някакъв двигател на социална промяна- разказвах за учителските си години и след това поканиха и Юлето и Крис, двама мои ученици, да разкажат вече за самия фестивал. Така че съм и ключар.“ Сипва чая. Докато разказвам за нашия репортаж за тазгодишния Форум ключ ми подава нещо и казва „Ето ти подарък, мед с лъжичка!“ Аз си го запазвам и той отива да търси захар, но съм късметлийка и ми е намерил мед.

Сега идва моят шанс да питам нещо което много ме вълува: как звучи ритъмът на планината. Отговорът идва категорично и без да се замисля: „в общия пулс на сърцата на всички хора, които участват там.“ А какво е специалното на планинат? Този въпрос явно го зарадва, защото се смее леко и казва „Планината е едно много особено място. От една страна изгревът ти идва по-късно а залезът по-рано, хората са някакси откъснати от всико, което се случва наоколо. Когато си там в Самоков виждаш как целият град е заобиколен от планини. Едно от най красивите неща, които съм виждал там, е как като идва една огромна буря, виждат се светкавици, облаци- и изведнъж Рила я задържа. Не допуска да падне върху града и виждаш как по цялата планина вали, трещи, но при теб се разминава. Въздухът е магичен, супер чист и водата е супер чиста и хората са лежерка.“

Харесва му и как хората в Самоков били големи пънкари. Там, откъдето идва той, от полето, от Търговище- там били бърборани, както той се изразява. Обичат да седнат, да си говорят. В Самоков обаче всички са супер големите индивидуалности- „кой бе ти ли ше ми кажеш“. На пръв поглед били дистанцирани и там никой не правил нещо на сила. „Има една доза неемоционалност, много интересна- там не се говори за чувства. Ако имаш примерно връзка може с години човек да не разбере за това. Ако нещо те тормози- примерно в софия обаждам ти се, казвам „Янче нещо се садвам“; там няма такова нещо, никой няма да ти го каже. Но спечелиш ли им доверието просто са до гроб с тебе.“ Самото това откъсване от околния свят било много впечатляващо- ако паднело бомба в София самоковци щели да оцелеят, за това Дицата е  абсолютно сигурен.

„Има нещо много сладко в цялата тази работа. Много ме кефи възможността и аз да мога да суична реалностите. Всеки път като отивам в Самоков с маршрутката е като портал в друг свят – тръгвам с метрото ихо-ахо и изведнъж се озовавам в съвсем друг свят със съвсем различни принципи. Страхотно е това усещане, особено мястото, в което ходиш, да е с чиста вода и чист въздух. Хубаво е човек да може да избяга понякога, да се махне от място, в което има толкова напрегнати очи и да може да бъде в друг свят, в който е добре приет.“

Не се и съмнявам, че е така. Преминаваме към частта от урока със свиренето. То е по-емоционално от друг път, защото въображението ми е останало на картината с бурята, която се сгромолясва в планината навсякъде около теб. Ударите ми стават гръмотевици, кикът-ревът на гората, а чинелите- полъх на вятъра. Изведнъж разбирам името „Ритъмът на Планината“.

Ритъмът на Планината 2017 ще се проведе на 16.09 в Крайречен парк Самоков, заповядайте!


Яна Стойкова

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s