Музикален портрет: Люба Конова

Както знаете, на 9-то число от месеца публикуваме плейлист с песни, които слушаме ние. На 19-то число пък споделяме тематичен плейлист. Затова решихме на 29-то число пък да говорим за това какво слушате вие, читателите

Казват, че човек е това, което яде. Аз от друга страна смятам, че човек е малко или много това, което слуша. И тъй като свободните есета относно моя характер никога не са ми били сила, реших, че 8 песни ще са достатъчни да ме опознаете.

Bastille – Send them off

Най-вероятно съм човекът, навъртял най-много гледания на тази песен, ако мога така да се изразя. Няма да задълбавам нито в емоционални анализи на живота си, нито в музикалните особености на парчетата, тъй като съм стигнала до извода , че не разбирам и от двете, затова накратко: песента, както и целият албум, е различна и запомняща се и като цяло доста добре характеризираше ежедневието ми в началото на 10 клас, когато имах проблеми с overthink-ването.

Ето лудо цитатче, на което филмарите релейтват:

“I have demons running round in my head

and they feed on insecurities I have”

Twenty One Pilots – The Judge

Една от песните на тази вече хич не безизвестна (изпитвайки сантименталност, ще се въздържа да кажа mainstream) група, останала на заден кадър в албума им. Предполагам причината се крие в това, че настроението не е напълно декадентско и не отговаря изцяло на имиджа им. Лично мое мнение е, че именно най-смислените им парчета така и не станаха особено популярни и ето един жив пример:

Cold War Kids – First

Ако кажа, че е това е шедьовър на музикалното изкуство, сигурно ще послъжа малко, но текстът е впечатляващо смислен. Особено ако сте в настроение за самосъжаление и депресия или сте филмари по природа. Лично мен цитатът: „First you get hurt, then you feel sorry” ме удря право в сърцето.

Nickelback – Savin’ me

Всичките ми по-близки приятели сигурно вече са се отегчили от почти денонощното цитиране, тананикане и дори пеене на любимата ми канадска група. Макар да се определям като решителен човек, да избера само една тяхна песен, беше едва ли не непосилна задача. Без да изпадам в сантиментални хвалби, горещо препоръчвам и новия им албум.

The Connels – ’74 -‘75

Малко хора знаят, че доста често ми се налага да слушам Радио 1 и познавам абсолютно всички изпълнители, на които родителите ми са се разцепвали, като започнем от ABBA и стигнем до Gypsy Kings. Въпреки че повечето песни ми харесват, рядко има такива, които да слушам в свободното си време по своя воля. Е, тъй като не може без изключения, и аз си намерих своето:

Foy Vance – She burns

Един от любимите ми стилове е инди фолкът, въпреки че определено не е за всеки ден или всеки вкус. Доста подходящ е за дълго пътуване с кола, докато седиш на прозореца, гледайки навън и мислейки си за живота или правейки си арт снимки. Песента, която избрах да демонстрирам, е (изненадващо за самия стил) със запомнящо се звучене и си заслужава трите минути.

Theory of a Deadman – Rx

Наскоро открих новоизгряваща група Theory of a Deadman, която като цяло бих определила като посредствена , но не мога да отрека, че тази песен е пристрастяваща. Не само това, ами се оказа, че зад текста, който на пръв поглед е някаква енигма, има доста дълбок смисъл относно живота на наркозависимите.

Ани Хоанг – К‘во ме гледаш

Тук ще се въздържа от коментар, всеки си има своите моменти на деградация. А и не мога да й отрека на Ани, че е проявила въображение в текста. Все пак не всеки ден чуваме изтънчени обиди от типа на „полата ти пада кат‘ мигла , погледни се к‘ва си лигла “ или „Яж пръжки, екстеншънът ти има въшки“…

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s