Такива като тях: Радина Велева

“Винаги ще има хора, които да оценяват това, което правя аз и другите писатели по света, но пък трябва да приемем и факта, че не от всеки човек става читател и това е нормално.”

Разходка из парка през един горещ летен ден и разговор за мечтите. Така протече срещата ми с Радина, лъчезарно и амбициозно момиче, което не се страхува да заяви гледната си точка или да работи усърдно, за да постигне целите си.

Здрасти, казвам се Радина и съм на 17 години. Вече съм 12 клас в 9. ФЕГ.  

С какво обичаш да се занимаваш в свободното си време?

Имам много хобита, честно казано, но определено любимо ми е да пея и да пиша. Преди рисувах много, но ми омръзна.

DSCF9690 (3)

Значи обичаш да пишеш, от кога? Какво пишеш?

Започнах да пиша, когато бях на 14. Тогава за разлика от сега пишех на български и историята ми беше очевидно аматьорска, но пък написах около 150 страници, така че бях доста доволна от себе си, понеже тренирах издържливостта си и търпението си.  

В момента приключвам книга, която се казва Adventures of Prehalila, от която съм много горда. Не е много дълга, около 215-220 страници без да е редактирана и оформена, но пак е нещо, върху което работя с желание. Надявам се това да си проличи.

Разкажи повече за книгата си, как ти дойде идеята, къде и кога?

Идеята за книгата имах от доста време, може би около месец, но нарочно избягвах да започна да работя по нея, защото исках да видя колко силно се е запечатала в ума ми. Това е и най-големият ми съвет към други млади хора, които се надяват да бъдат писатели някой ден: не избързвайте със започването на историята, защото идеите идват често, но повечето са краткотрайни и лесно изчерпаеми. Трябва да намерят идеята си, която до такава степен ги е обсебила, че им се иска да седнат пред компютъра или листа и да пишат във всеки един момент, защото при мен определено беше така.  

20371105_1041112485991870_1618119832_n

Какво искаш да постигнеш и какво те кара да продължаваш?

Що се отнася до целта ми, тя е много проста: искам някой ден да се изхранвам от творчеството си. Също така се надявам да пиша книги, които ще се харесват на хората. Именно тази мечта ме кара да продължа напред и да се опитам да се подобря по отношение на изказа си, както и разказваческите си умения.

Коя е любимата ти книга?

Имам твърде много любими книги, но специално място в сърцето ми имз трилогията “Red Queen” на Victoria Aveyard, “ The Grisha trilogy” на Leigh Bardugo, трилогията “ The Summer I Turned Pretty”, “Burn for Burn”, “To All The Boys I’ve Loved Before” на Jenny Han.

Губят ли книгите популярност, смяташ ли, че това е лошо?

Според мен книгите губят популярност, но само в чисто физическата си форма. Има също толкова много хора, които четат сега, колкото и преди, но ми се струва, че повечето предпочитат електронни книги. Разбирам ги, тъй като те са по-евтини и по-практични от “истинските”  книги, но пък като колекционер, който има две етажерки, определено не си падам по това да чета от устройство.

 

Мислиш ли, че усилията на млади писатели като теб могат да стимулират връстниците си да четат?

Никой не може да накара когото и да било да чете. Единствено сам човек може да си избере да опита и да разбере дали е за него или не. Винаги ще има хора, които да оценяват това, което правя аз и другите писатели по света, но пък трябва да приемем и факта, че не от всеки човек става читател и това е нормално.

DSCF9723 (3).JPG

Като за завършек- какво би казала на някого като теб, който иска да пише, но не знае как да започне?

Има едно нещо, което бих искала да кажа на всички като мен, които всяка вечер си лягат и не могат да заспят от постоянно връхлитащи ги идеи: никога не пропилявайте това си въображение. Потърсете начин, било то чрез писане, пеене, рисуване  и т.н. да покажете какво се върти в главата ви , защото най- приятното чувство е да изразиш мислите си по творчески начин. Знам от личен опит и за в бъдеще се надявам да продължавам да следвам този път, изваян от въображение.

“We stay there quietly for minutes that turn into an hour. And it feels like the longest time in my entire life. I watch as the sunset sets and as the last breaths of the day are stolen away by the night. I smile bitterly.

I am the day and he’s the night.”

Звучи интересно, нали? Книгата може да прочетете на:

https://www.wattpad.com/story/115717826-adventures-of-prehalia

 


Анна Владова

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s