Такива като тях: Йоана Захариева

 

Никога не е рано да промениш света: Интервю с Йоана Захариева, председател на Съвета на децата

Всеки от нас рано или късно започва да се занимава с нещо, което го вълнува и смята за важно. Било то изкуство, музика, танци, курсове по програмиране, доброволстване към Грийнпийс, чиракуване във фирмата на родителите и така нататък – вече осъзнаваме, че училището не е единственото в живота. За Йоана Захариева това никога не е било така.

Откога се занимаваш със Съвета на децата? Как разбра за него и как се включи там?

Вече три години съм част от Съвета на децата към Държавната агенция за закрила на детето. Когато бях седми клас, бе обявен конкурс за нов член на Съвета на децата и реших да кандидатствам. Впоследствие разбрах, че кандидатурата ми е одобрена, и предстоеше първото заседание за годината. Вълнувах се, но бях и леко притеснена, тъй като всичко това се случи в края на учебната година, когато по- голямата част от времето ми бе посветена на предстоящите изпити и не знаех дали ще се справя да участвам пълноценно в една изцяло нова организация  за мен. На първото заседание открих, че по-голямата част от членовете тогава бяха по-големи от мен, но въпреки че повечето от тях вече си избираха университети, а аз още не бях и в гимназия, успяхме да намерим общ език и да се сплотим като екип.

съвет на децата

Какво представлява Съветът? Какво правите там?

Съветът на децата е единствената организация в страната към българска държавна институция (Държавната агенция за закрила на детето ), която е съставена изцяло от деца и която дава възможност за реално детско участие във формирането на политики за самите деца. С други думи нашата роля е да бъдем своеобразен мост, чрез който идеите и вижданията на нас децата да достигнат до взимащите решения в самите държавни институции. В този смисъл няма нормативен акт или национална стратегия, касаещи децата от последните години , които  да не са били консултирани с нас и да не ни е била дадена обратна връзка относно нашите предложения.

От гледна точка на екипа,  Съветът на децата е съставен от 33 деца, 28 от които представляват административните области  от страната, а останалите пет са представители на малцинствените групи. Събираме се на заседания четири пъти в годината и това е времето, в което координираме  дейностите си и планираме такива,  както и провеждаме различни дискусии с представители на институциите по актуални теми –  време, богато на идеи, разнообразни гледни точки, дебати, но и мотивация и разбиране. През другото време сме в постоянна връзка и обменяме информация помежду си непрекъснато.

7

Какви дейности включва позицията ти на председател?

Ролята на председателя е да координира дейността на Съвета на децата в цялата страна, да знае винаги докъде е стигнала кореспонденцията с дадена институция  и да може да представя цялата тази информация или позицията на децата по дадена тема по адекватен начин, съобразен с формата на конкретната среща , конференция или медийна изява.

На какво те е научило времето ти в Съвета? Как ще използваш това знание/тези умения за в бъдеще?

Мисля, че човек трябва да бъде активен участник в обществото, в което живее. Участието ми в Съвета на децата ми дава възможност да опознавам нови хора и гледни точки. Научих и продължавам да се уча какво е да си дете в света на нормативни уредби и често трудно разбираеми текстове. Уча се как да ”преведа” детската гледна точка на този език. Успявам да не мисля за държавата като за някаква абстрактна и митична структура, която всеки обвинява и сякаш почти нарочно затваря очи пред факта, че и той е част от “хората”, от  “онези” и че промяната е в ръцете на всеки един от нас. А всичкото познание, натрупаният опит, дискусиите, срещите постепенно оформят начина ми на мислене като цяло- а именно когато има проблем, да не се страхуваш да говориш за него, да не го криеш или неглижираш, а да бъдеш активна част от разрешението му и да продължиш напред.

Смяташ ли да се занимаваш с подобна дейност занапред?

Възприемам да си обществено активен по-скоро като начин на мислене, като отговорност на всеки човек, като на възможност сам да помагаш за решаване на общите проблеми. В този смисъл ще се старая  да  бъда все така активна в обществения живот, независимо с какво ще се занимавам за в бъдеще.  А дали обществената дейност ще стане част от професионалния ми път, оставям на обстоятелствата – с удоволствие, но при условие, че се чувствам подготвена и че има с какво да съм полезна.

Ако беше министър на образованието какво би променила в системата?

За да претендираш за критики към нещо, то първо трябва да го познаваш в неговата цялост – да си компетентен и да имаш натрупана практика, което аз като човек, незавършил все още средното си образование, не бих си позволила да кажа, че притежавам за образователната ни  система. Също така, не бих си позволила да вляза в обувките на който и да е министър- ние често обичаме да казваме в нашите среди на детско участие,че сме ескперти, но като деца, като ученици, и това е областта, в която можем да изкажем адекватно и покрито с опит мнение. Нашата роля е да предлагаме, дискутираме и търсим съдействие от по-възрастните от нас. Така се получават необходимите приемственост и последователност, които често водят до  успеха, който търсим.  От позицията ми на ученичка, за мен училището е мястото, където да  получим знания и навици, където  да се научим да разпределяме правилно времето си,  да не губим мотивация и желание за себеразвиване, както и любимо място за общуване с любими хора, създаване на най-искрени приятелства и преживявания за цял живот.

3

Според теб децата могат ли да участват в механизма на държавата?– Да, определено и точно това е ролята на Съвета на децата – да бъде представителят на децата пред държавните институции. Ние децата имаме своите искания, очаквания и мечти за живота, така че тази трибуна за общуване с възрастните бих казала е много необходима, полезна. Чрез нас всяко едно дете в България може да предаде своето мнение или гледна точка по даден въпрос. А формите на комуникация ги има –  участваме на различни мероприятия, междуведомствени  и международни семинари.

Бяхме свидетели на безпрекословната ти победа в състезанието по дебати Jugend debattiert. Какво ти помага да подготвиш перфектното изказване?

Нямам някаква тайна рецепта за безупречно изказване, просто обичам да дискутирам, търсейки най – доброто решение на даден казус.  А когато това става пред публика, мисля, че ключово е отношението към самата нея. Ако я възприемаме като група хора, които дори и да сбъркаме, след това няма да ни съдят, то тогава не се парализираме от притеснение и можем да развием идеите си  по – уверено и следователно по – убедително. В същото време обаче, публиката  не трябва да се възприема като длъжна да ни слуша, а като група хора, чието внимание трябва да се заслужи, и която независимо от това колко красноречиво  говорим, ако не е разбираемо за нея, ще чувства времето си за загубено.

IMG_8358

Какви съвети можеш да дадеш на тези, които се стремят да бъдат добри оратори?

Винаги, когато говоря, водеща за мен е искреността. Не си позволявам да говоря неща, в които самата аз не вярвам и не виждам логика – така би се загубил целият смисъл да говоря каквото и да било. За мен този подход е естественият – да споделим идея, която ни вълнува, и начинът, по който я осъзнаваме с група хора – без място за задни мисли или манипулация. Защото колкото и красиви да са думите, ако подбудите не са чисти, не би се получило нищо добро.

Какви са най- грандиозните ти цели? А мечти?

Най- грандиозната ми цел е да бъда добър човек. За мен винаги на първо място е да си коректен, да си честен – както към себе си, така и към другите.  А най – грандиозната ми мечта…амии, тук ще си позволя да помечтая малко повече. Мечтая като младо поколение да можем да се реализираме и да бъдем доволни от ежедневието си, тук, в България. Много ще се радвам да градим заедно, сплотени като нация и уважаващи се взаимно, едно все по- добро и по- добро общество. Мечтая и да тачим и съхраняваме културното и историческото ни богатство. Защото всеки народ, който обича и харесва корените си, притежава особено самочувствие и увереност, носи една особена сила в себе си, която именно го прави устойчив в трудни моменти. Когато съм била в чужбина, винаги ми е правило впечатление  как хората почитат историята си, пазят реликвите си, гордеят се с културата си. В този смисъл мечтая да променим отношението ни към собственото ни историческо наследство – убедена съм, че има с какво да се гордеем и наистина да можем го пазим –както материално, така и в съзнанието ни като народ. Мечтая всичко това да се случи. Мисля, че зависи от всеки един от нас.

И аз най-искрено ѝ пожелавам всичко това да се изпълни. Хора като нея, които от такава ранна възраст имат цел , амбиция и посока в живота, както и всички качества да ги изпълнят, безкрайно много ме вдъхновяват. И до определена степен разбира се комплексират. Но според мен най-хубавото, което можем да направим, е да оставим успехът на другите да ни мотивира, вместо да ни  сдухва.

Йоана е един от хората около мен, на които най-много се възхищавам. Възхищавам се на визията ѝ за бъдещето. Възхищавам се на ораторските ѝ умения. Възхищавам се на авторитетната ѝ  осанка. Възхищавам се и на факта, че въпреки всичко това тя си остава здраво стъпила на земята. Заради всичко това и съм сигурна, че тя е абсолютно способна да промени света. О, чакай.

Тя вече го прави.


Яна Стойкова

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s