Музикален портрет: Анна Сечински

Както знаете, на 9-то число от месеца публикуваме плейлист с песни, които слушаме ние. На 19-то число пък споделяме тематичен плейлист. Затова решихме на 29-то число пък да говорим за това какво слушате вие, читателите

Missio – Twisted

Мисля, че е редно да започнем с първото впечатление, което предполагам, че създавам. Тя е за очевидните анормални наклонности и за начина, по който се уча да свиквам с тях.

Special mentions: Missio е невероятен и, ако ви се плаче, препоръчвам да чуете Monsters + KDV (за настроение) и Everybody gets high (за пънк екзистенциална криза).

Md Beddah & Nowallz & VanSan – Luda za vruzvane me4ta

Първата мисъл, която мина през главата ми, когато я чух за първи път беше, че явно е възможно българският рап да е не само поносим, но и истински добър. Песента има чудесен и тежък текст, който ми напомня за миналото, за наученото и как това се отразява върху мен и нещата, които правя.

Special mention: Да спреш времето

I remember…/Stranger than you dreamt it

Тази част от ,,Фантомът от операта” е може би най-пренебрегваната, на фона на останалите песни от мюзикъла, добили много повече популярност отколкото този кратък откъс би могъл със своята продължителност от 1 минута. И, да, независимо, че е така незабележима, песента е пропита с мъка и съжаление. ,,Фантомът от операта”, мюзикъл, който съм слушала безброй много пъти, превърнал се в част от мен, е причината, поради която още от малка се наслаждавам на музиката с истинско послание.

Special mentions: The point of no return (sexual tension level: ∞)

Armors – Kerosene

Чист поздрав за склонността ми да изпадам в крайности и болната ми всепоглъщаща амбиция, която се противопоставя на всички писани и неписани закони. За желанието да превзема света и нестихващата нужда да се боря (когато не ме мързи).

Funeral Suits – Pounding of hearts

Тази песен е една от тези редки явления, които можеш да слушаш и едновременно постепенно да усещаш как изпадаш в транс. Мисля, че улавя ловко трепета на младостта, страха и вълнението, което идва с настоятелното очакване нещо да се случи.

Special mentions: We only attack ourselves; Crowded out

The Cinematic Orchestra – Arrival of the Birds & Transformation

Когато се сблъсках със симфонията, не позволих на факта, че съм атеист да ми попречи да вярвам, че ако някога е съществувал рай за мен, то той е потъвал под звуците на това творение на изкуството. Пренася, успокоява, закриля и ти дава зелена светлина да фантазираш за всичко чисто и неопетнено.

Josh A – RIP (Ft. MrTLexify)

Преминаваме на песен, съдържаща в себе си може би най-наситената емоция, присъстваща в живота ми през тийнейджърските годините. Josh A е незаслужено неизвестен, което е срамота при положение, че е един от малцината, които са способни да сътворят толкова много песни, зареждащи те с истински гняв и енергия. RIP съчетава яростта с насмешка и това я прави така уникално епична. Безсмислено е да коментирам drop -а.

Special mentions: Gucci coffin; Retro Jason; Pennywise; Late nights; The loner anthem

Daughter – Smother

Daughter. Съжалявам всеки, който не може да улови магията, която носят в себе си песните им. Най-тъжна от всички, Smother е епицентъра на отчаянието и самотата. Тя звучи като загуба и немощност, като желание не да продължиш напред, а точно обратното – да жадуваш да се върнеш назад. Молеща за изкупление, песента представлява изповед, която най-сетне, без никакви задръжки, разказва своята история.

Special mentions:  Alone/with you; Love; Human; Shallows

Patrick Watson – Je te laisserai des mots

Всичко тук крещи нежност. Песента, така чуплива, с трагичното, но красиво пиано и елегантния (поздрав за ФЕГ) френски, напомня за падащите листа и за любовта, която те топли отвътре, докато зъзнеш под силата на вятъра. Безкрайно драматично, знам, но мисля, че любовта е точно такава.

Shahmen – The Road

Аз. Всичко в тази песен съм аз. Дори не съм способна да опиша това, което чувам, коректно, при положение, че се наслаждавам на всяка една секунда от тази песен. Всяко изречение описва аспект на вътрешния ми свят. Слушала съм всяко нещо, което Shahmen са подарили на човечеството многократно и препоръчвам на всяко дишащо живо същество, което знае английски, да прочете обстойно текста на всяка една песен и да разбере какво прави творчеството на Shahmen така специално.

Special mentions: Get mine; No Slippin’; World of Wils Pt.2; StrayDog LoveSong; Abacus; Marc

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s