Playlist -февруари 2018-

Плейлист е рубриката, в която членовете от екипа ни всеки месец споделят любимите си песни за изминалите тридесет дни.

Hayes & Y – Special

Нямам идея тази песен как стигна до мен, не знам дори какъв стил е. Само знам, че са българи и парчето е пер-фект-но. А и винаги е приятно да оставиш лириките да говорят от твое име, защото пасват супер акуратно на мислите ти.

Die Antwoord – Banana Brain

Всеки, който е слушал  Die Antwoord знае какво да очаква от тях- странни образи, които на моменти граничат с отвратителни, Прическата на Йоланди и да, много яки бийтове. Който не е имал досега възможност да се докосне до музиката на южноафриканското дуо, може да започне с тази песен. Тя съдържа най-важното за тях- любвеобилната връзка между Нинджа и Йоланди, психеделичния (че направо психотичен) характер на музиката им, страхотна мелодия на припева, текст, който бихте искали да израпирате на партньора си. Видеото представя откъде се е появила иконичната прическа на Йоланди, както и загатва за произхода на името им- с майката, която бродира надписа “Jesus is die Antwoord” (Исус е отговорът). Освен това детайлът с протезите на краката на Нинджа и оръжието му са коментар върху историята на бегача Оскар Писториус, който застрелял приятелката си през вратата на тоалетната. Доказателство, че въпреки имиджа си и сюжетите във видеата си, Die Antwoord са всъщност здравомислещи хора.

Grimes – Butterfly  

Граймс е от онези хора, чиито визия, естетика и изкуство ни карат да се съмняваме, че реално принадлежат на човешкия вид. Всичко в музиката ѝ е абстрактно, еклектично, отвъд физическите предели на съществуването. “Butterfly” описва точно това- метаморфозата ѝ, последната фаза на развитие и израстването ѝ в пеперуда, която разперва крилете си и полита в широкия свят- или отвъд него:

Why you looking for a harmony?
There is harmony in everything
It’s a butterfly whose wings span the world

Hayley Kiyoko – Curious

Мощен, уверен, искрен поп. Визуална естетика, силна точно колкото мелодиите и текста; музика, която ката дори най-вдървените да искат да танцуват. Кой би предположил, че момичето от Дисни ще стигне до тук?

BROCKHAMPTON – SWEET

Brockhampton са новото ми откритие – водят се бойбанда, макар и да не отговарят напълно на дефиницията на думата. Песните им са наистина запомнящи се и отличаващи се сред другите в жанра и това се дължи на уникалността на всеки от изпълнителите в групата. Можете да се убедите сами:

Antonio Vivaldi – The Four Seasons, Spring in E Major, RV. 269: III Allegro

Out of the box 😉 за днешно време пролетно настроение. Когато човек слyша това, yсеща всяка ситyация (например пътyване с метро) особено аристократично, благородно и приповдигнато. Може да ви оправи настроението, просто слyшайте, просто слyшайте.

Childish Gambino – III. Telegraph Ave. (“Oakland” by Lloyd)

Childish Gambino (Donald Glover) – музикален гений и отличаващ се актьор за мен – продължава да ме хвърля в бездънни ями от чувства и настроения с новите, но главно със старите си парчета, нещо което ме убеждава в твърдението, че добрите песни нямат срок на годност.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s