Еднопосочен билет до Марс

На 23-ти март в София СЕО-то на „Марс 1“ Бас Лансдорп изнесе лекция пред всички събрали се ентусиасти по космоса и ни разказа за проекта си. Организацията „Марс 1“ цели и възнамерява да събере специалисти от  всякакви области, да ги обучи, и да ги изпрати на Червената планета. С него беше и един от 100-те кандидати за мисията, Др. Адриана Маре.

Всички сме гледали поне един научно-фантастичен филм, свързан с пътуване до друга планета. Но замисляли ли сте се дали бихте предприели нещо подобно? Още повече, когато идеята на това приключение е да останете там? Ако случайно отговорът е „да“, то вие съвсем спокойно може да го направите: „Марс 1“ търси такива като вас. Ако не сте точно сигурни, може би бихте искали първо да разберете повече за начинанието.

„Ние подготвяме тази програма не за Марс, а за една по-добра Земя“- с тези думи започна Бас лекцията си. От една страна идеята е да се засели другата планета, ако дотолкова разрушим своята. Но това е само План Б. План А е чрез изследванията да научим повече за това как функционира една планета и да приложим наученото в спасяването на Земята.

Земята е космически кораб, но ние не сме просто пътници на него. Ние сме екипажът“.

Untitled2

Първата стъпка в плана е да се изберат най-добрите 100 кандидати. От тях ще се сформират екипи, които ще преминат през още изпитания, докато е сигурно, че тези екипи могат да се справят с всякакви ситуации. Най-голямото предизвикателство е именно хората в екипа да са съвемстими и да се разбират помежду си. „Представете си, че отивате на ски с трима ваши близки приятели. Помислете си кого бихте взели. А сега си представете, че вали много сняг и не може да излезете от хижата. След седмица-две, след месец заклещени вътре, още ли сте приятели?“ Така наречената „групова изолация“ разкрива най-точно дали някой е способен за предизвикателството „Марс 1“. „Кандидатите ще знаят, че постоянно ще има какво да се обърка. И ще бъдат тренирани да се справят с това. Но ако не могат да се понасят…- представете си, че сте празнували рождения си ден на Марс. Сутринта се събуждате с ужасен махмурлук заради пищяща аларма- случила се е авария. Едва ставате и виждате на пода… един чорап. Един миризлив чорап. Трябват ни хора, които не биха убили собственика на захвърления на пода миризлив чорап.“

mars3.0

модел на жилищните отделения на Марс 1

Освен екипаж, единственото нещо, от което мисията се нуждае, за да стартира, са парите. Технологията вече я има. А колко ще струва финансирането на „Марс 1“? Колкото 5-6 олимпиади. „Помислете за мърчъндайза на Междузвездни войни. Всичките тениски, тетрадки, фигурки носят на студиото 2 милиарда долара печалба годишно. С тези приходи програмата ще може да се финансира за само три години.“ Освен това „Марс 1“ е организация с нестопанска цел и разчита на спонсори и дарения.

Така на начинанието съвсем скоро може да бъде даден старт. Пътуването из Космоса може да изглежда като явление от бъдещето- но само засега. „По същия начин преди 30-40 години се е мислело за мигрирането в Америка. Да оставиш всичко, което познаваш, да се качиш на кораб през Атлантическия Океан, да започнеш нов живот на непознато място…“ Сега разбира се, това не е нещо непостижимо и невъзможно. Бас твърдо вярва, че много скоро и на пътуването до Марс ще се гледа така. И действително, първата планирана акция до там ще бъде през 2020-та година. Тогава ще бъдат пратени само роботи, които ще подготвят жилищните отделения за екипите, които ще биват пращани през няколко години от 2032-ра.

Същата метафора използва и Адриана Маре в нейната част от панела. Родом от Южна Африка, тя намира дедите си отговорни за приключенската ѝ натура. „Както бабите и дядовците ми са напуснали някога Холандия и са се заселили в Африка, така и аз ще се хвърля в непознатото и ще се заселя на Марс.“

Untitled

Доктор по философия на физиката, специалист по квантова механика, Адриана сега оглавява Южноафриканското звено на SAP. Докато не замине за Марс разбира се. Според Бас тя е един от най-обещаващите кандидати.

Нейната цел е да изследва трите най-големи неизвестни на света: живота, космоса и времето. И благодарение на развитостта на технологиите, тя има възможност да го прави. А тя го прави доста добре. „Като бях малка си мислех, че времето, в което живеем, е много скучно. Но май много малки деца си го мислят. Живот през Средновековеието би бил много интересен, нали? Сега осъзнавам, че времето, в което живеем, е много специално. Можем да направим всичко.“ Тя смята за свой дълг тогава да допринесе към възхода на човека с уменията и знанията си. Докато е на Марс, нейната задача ще е да търси форми на живот и да ги изследва.

След речта на Адриана, която тя завърши с призив да се грижим по-добре за Земята, дойде ред на въпросите от публиката. Бас беше попитан дали се е срещал с Илън Мъск. Той се засмя и отговори, че го е виждал, но не са си говорили… в тоалетната на Space X. Др. Маре беше попитана как си представя извънземните, които иска да изследва, дали според нея те ще изглеждат както си ги представяме по филмите- хуманоиди. Тя не очаква големи организми, по простата причина, че ако имаше, щяха да бъдат засечени от сензорите на марсохода Опъртюнити примерно. Не- животът, койтио тя ще търси, са микроорганизми, бактерии. Тяхното устройство ще е много интересно.

Друг по-интересен въпрос, който беше зададен, беше какво правиш, ако докато си на Марс ти домъчнее за Земята. На това Бас еднозначно отговори: „Ако може да ти домъчнее, значи няма да ходиш на Марс.“ Те търсят хора, които не само осъзнават, че никога няма да се върнат, но и не биха искали. „Например ако обичаш да си сред природата, да правиш походи в планината, на Марс няма да ти е комфортно.“

А могат ли жителите на Марс да ползват „субстанции“, които да направят престоя им по-лесен и приятен? За наркотици Бас е категоричен, че няма да се допускат, те могат да компрометират изпълняването на важни задачи. Но да пият бира, защо не? Особено ако бирата я поема някой от спонсорите.

В крайна сметка дори да не сте се навили да заминете незабавно, няма страшно- важното е че има такива луди глави, хора с приключенска кръв, които дръзват да направят тази малка крачка за себе си- огромен скок за всички нас.


Яна Стойкова

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s