В името на доброто: African Vibes at TRAP

Всеизвестен факт е, че стремежът към парите в днешно време все по-настоятелно заплашва да погълне човечността ни. Парите, славата, влиянието, вниманието- това са все неща, които всички ние се надяваме с работата и учението си да постигнем. Но както ми каза веднъж един мъдър човек, парите не трябва да са цел: трябва да са средството за постигане на по-висша цел. А какъв по-добър начин да устояваш на изкушението и да браниш човешкото в себе си от това да правиш добро?

Вече от 10 минути се опитвам да преплета три отделни парчета шарена прежда- зелено, жълто и червено- така, че да станат на гривничка. Другите около масата изглежда имат по-голям успех с техните гривнички, обеци и гердани: или не, някой изпуска своя наниз и дузина мънички мъниста обсипват пода. От уредбата в съседната зала гърми Die Antwoord. Подготовката тече с пълна сила.

31562187_1737493459640101_3528025523532144364_n

Поводът е African Vibes в ТРАП– три работилници следобяд, последвани от концерт вечерта, организирани съвемстно от Тротоара и Ямбадон. Това е кулминацията на цяла седмица труд, посветен на каузата да бъдат събрани пари за изграждането на водопровод до училището Грийнфийлд в Уганда. Това е институция, която приютява бездомни, изоставени или осиротели деца, като им дава образование и ги учи да отстояват правата си. При тях обучението също като при нас протича на две смени: докато едната половина от децата учат, другите отиват със съдове да съберат вода от най-близкия кладенец, който фактически не е никак близо. Когато се върнат другите отиват за вода, а те започват да учат. Тази вода им трябва постоянно, защото тези деца живеят там, защото има нужда от нея за готвене, чистене и пиене.

Тази история достига до нас чрез Деян Янков, душата и сърцето на Тротоара. „Понеже членувам в една група за такива каузи във фейсбук, и дарих за училището Грийнфийлд, организаторът на кампанията се свърза с мен и ми разказа малко повече за тях. Като чух това си казах, защо да не помогнем и ние?“. Така децата на Тротоара цяла седмица помагат както могат, подготвят мястото за работилниците и концерта на 28-ми април. Стените на залите осъмват с графити на африканска тематика и от събраните дрехи децата ушиват 3-метрово знаме на Уганда, както и огромен модел на Африка от парчета плат. „Много е хубаво споделя с усмивка Дидо- как деца помагат на деца“.

30167919_1735592476496866_974412872837870723_o30821465_1735592719830175_8930657401145228961_o

Време е и този труд да бъде отплатен- пристигат първите посетители на първата работилница. Това е уъркшопът на Мария Никифорова за африкански бижута и накити. Масата е отрупана от всякакви мъниста, платове, глина (самосъхнеща- за първи път виждам такава), прежда и какво ли още не. „Това ми е от един приятел от Танзания, а това ми го подариха в Мозамбик“- разказва тя докато ни показва различни модели гривни и огърлици, от които тя самата се учи и осъвършенства техниките си. Всички участници в уъркшопа стигат до заключението, забили нос в творението си, че да нижеш мъниста било много терапевтично.

Следващата работилница много ударно нарушава цярящото спокойствие. Ред е на Мария Косса, танцьор с корени от Мозамбик, да покаже няколко стъпки от един танц на посетителите, след което да ги навърже в цялостна хореография.

IMG_0073

Звучи… постижимо. Но след като осъзнаваме, че отделните движения са над 5 и включват скачане, въртене на ръце и отмятане на главата едновременно, варират по темпо и характер, подлагаме мобилността на телата си под съмнение.

IMG_0116

„Вие там, които седите- ставайте! Африканците казват, че ако имаш крака, можеш да танцуваш; и ако имаш уста, можеш да пееш“.

Крайният резултат определено беше интересен.

Третата работилница не бива водена от трета Мария, а от съорганизаторите на събитието. Ямбадон, група, която свири и разработва автентични афро бийтове, въвежда публиката в изкуството на джембето. „Джембето за африканците е нещо сакрално. Те го използват за комуникация с боговете, между племената; за предвещаване на бедствия, за посрещане на сватба, за битка…” обяснява Деян Петров, нашият племенен вожд. След като изсвирваме два ритъма питаме публиката, дали някой иска да се пробва с инструмента- никак изненадващо, желаещите са доста. В този момент имаме възможност да определим дали всеки, който има ръце, може да свири.

Следвата част от събитието е прожекция на филма „Влез в час: на добра воля“. Това е документално филмче, което разказва за пребиваването на доброволчески начала на Кати и Шами- две африканки, дошли в България да творят, да изследват непознатото и да разширят хоризонта си.

Финалът- кулминацията на кулминацията– е концертната част. Изчакваме леко да се свечери и отново изваждаме джембетата- първи свирихме ние от Ямбадон. След нас сцената е реге с NRG D, BigBanda, Samity, OneSoul и Sen I.

Настроението е любов и абсолютно спокойствие, за което допринасят както музиката, така и сайдерите и бирите, които продаваме, вместо да таксуваме билет. И в крайна сметка събитието е успешно- събрани са почти 400 долара от нужните за изграждане на водопровода 500. Преди да е станало 10 часа всички се разотиват щастливи на фона на гневните викове на съседката отгоре да се намали музиката.

Една от основните причини да определям събитието като успех е самото му естество, начинът, по който всичко се случи. Всеки влагаше от себе си това, което може да даде и точно толкова, колкото иска да даде. Който може да свири- свири, който може да рисува- рисува. И докато го прави се забавлява, както се забавляват и тези, които слушат и гледат. Така без нищо да става на сила беше подкрепена една кауза, която ще помогне безкрайно много на толкова много деца.

Действително няма по-добър начин да устояваш на изкушението на парите и да браниш човешкото в себе си освен да правиш добро. И колкото по-рано това бива възпитано у нас, толкова повече този стремеж към добротата става част от нас. Затова децата, които се включиха в African Vibes, са признак, че има надежда за бъдещето и гаранция, че то е в сигурни ръце.

Впрочем, да намериш организация, която има нужда от доброволци изобщо не е трудно. Тротоара е само едно от местата, където можеш просто да отидеш и да помогнеш. В зависимост от уменията и интересите си можеш да намериш, стига да потърсиш, всякакви каузи, към които да допринесеш. А понякога дори не се налага и да търсиш- колегите от СМГ например от скоро имат клуб за доброволчески акции към TimeHeroes.

Надявам се с тази статия съм успяла да ви убедя, че е възможно да правиш добро докато се забавляваш. Може би е защото отчасти вярвам в кармата, но наистиня смятам, че такива събития правят света по-добър, а нас самите ни извисяват.


Яна Стойкова

снимки: Цветомир Наков

 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s